Тя струеше от Кейт, но поразяваше Фин. За миг задоволството и удовлетворението на кралицата бяха част от нея, познати и силни. Фин стисна зъби и прехапа силно устната си. Напразно.
Момичето посегна към шията си и стисна здраво празния обков във формата на гарванов нокът. Фарамах, помисли си тя, защо ли ме изостави?
Защото аз изоставих всички останали.
Тя сграбчи тънката верижка, извади я от пазвата си и нокътят се озова в шепата ѝ. Фин го стисна в юмрук и назъбените сребърни връхчета се забиха в кожата ѝ.
Болката беше прекрасна, затова тя долепи и другата си ръка и натисна още по-силно. Не можа да сдържи ахването, когато ноктите се забиха още по-дълбоко в дланта ѝ. За части от секундата си помисли, че ще припадне от болка; после зрението ѝ се проясни и замъгленият ѝ ум бе ясен и остър като сребърните остриета на болката.
Тя излезе, залитайки, от склада за храна и побягна.
Намери Сет много по-скоро, отколкото бе очаквала; накъде по средата на коридора от мрака се протегна една ръка и хвана нейната.
— Ой! — извика тя.
— Млъквай. — Сет я придърпа в една празна стая. — Блокирай.
Все едно имаше нужда да ѝ го казва. Фин отдръпна ръката си и той видя окървавената ѝ длан. Примигна изненадано и посегна да я улови, но тя я дръпна настрани, забивайки отново ноктите в дупките им.
— Този път какво си причини? Не, няма значение. Какво е намислила Кейт?
— Изпраща ловна дружина.
— Сега?
— Дванайсет души. И ламира. — Фин преглътна отвратено. — Просто отиват на лов. Но…
Той поклати нетърпеливо глава.
— Забрави за лова. Защо е толкова притесняващо щастлива?
— Мисля, че… — Сълзи на съмнение изгаряха очите ѝ; тя си пое дълбоко дъх. — Фетчът на Конал.
Сет пребледня, очите му проблеснаха в мрака.
— Какво?
— Видях фетч. Коналовия. Онази първата нощ, докато ти беше на лов. Казах на Конал, но той не ми обясни какво е това. После казах на Кейт и оттогава тя се държи като прасе в кал.
— Исусе. Богове. — Нетипично за Сет думите му не прозвучаха като ругатня, а все едно молеше за помощ. Той притисна длан към устата ѝ и я зяпна. — О, богове, какво сме сторили с теб? Защо не ми казахте?
— Теб те нямаше. — Тя потрепери. — А и Конал ме предупреди да не ти казвам.
— Обзалагам се, че така е станало. — Сет грабна прибрания в ножницата му меч, който лежеше на пейката до него. — Къде е Джед?
Фин пребледня, осъзнавайки, че той не знае.
— Тръгна си.
— Какво?! Кога?
— Преди два часа. Кейт го накара да напусне.
Тя не вярваше, че Сет може да пребледнее още повече, но се получи. Когато ръката му се стрелна към гърлото ѝ, тя потрепна, но той просто хвана празните гарванови нокти.
— Къде е камъкът ти?
— Падна от обкова. Кейт го пази. — Тя усети, че ѝ се повдига.
— Това обяснява много неща. — Той пристегна меча си към гърба и запаса ризата в дънките си. — Иначе щеше да ти дойде на акъла.
Цялото ѝ тяло изстина.
— Кое?
— Че има само една причина да изпрати навън ламир. — Той излетя от стаята, без да я поглежда повече.
Болката в ръката беше толкова силна, че тя си помисли за миг, че ще припадне. Фин стисна зъби, стисна отново юмрука си около ноктите и далечните звуци от залата най-после нахлуха в съзнанието ѝ.
Тя чу потракването на фигурите от шаха на Галах, цвиленето на конете в конюшнята, бавното подрънкване на мандолина, смехът на мъжете и жените, които току-що са се върнали от патрул. След малко ѝ хрумна, че известно време не е дишала, затова си пое дълбоко дъх и позволи на крайниците си да се раздвижат.
След това се затича.
Крепостта представляваше лабиринт от тунели, но въпреки всичко тя си оставаше добър следотърсач и пътя, по който беше минал Сет, бе толкова ясен, сякаш бе оставил отпечатъци в снега. Когато зави с пълна скорост зад ъгъла, тя се спря внезапно. Пред нея вървяха пет жени, които разговаряха развеселено и напълно блокираха пътя ѝ.
Фин примигна. Това ѝ напомняше за коридора в училище, когато групичката на Шаная се приближаваше към нея и нямаше начин да ги избегне. Пулсът ѝ се ускори и сърцето заблъска в гърдите, но когато погледът ѝ се проясни, някой я извика по име, включвайки я в клюките и компанията им.
И тя беше паднала в капана им.
Само месец по-рано тя бе спорила с Конал, беше крещяла яростно, изкарвайки си го на него, вместо на групичката на Шаная. Един ден ще бъда една от тях!
Не, няма да бъдеш. Ти си по-добра от тях, Фин.