Конал не препусна веднага в галоп. Той поведе бавно кобилата, притиснал Джед в прегръдките си, и през цялото време не спираше да говори тихо. Джед не успя да чуе част от казаното, а останалото не би разказал на никоя жива душа, но известно време след това чувствата отново започнаха да се завръщат в сърцето му. Той започна да усеща, че може би ще оцелее, може би дори ще се надява на това. В гърдите му дори се появи странна искрица щастие — усещането за принадлежност, че са чувствали липсата му, че са го търсили, че са го обичали. Че поне веднъж някой се грижи за него.
Конал спря, погледна през рамо и Джед усети дълбоката му въздишка. После мъжът пое отново към очакващите го приятели. Но дори тогава Конал не се забърза, а остави черния жребец да води кобилата в спокоен ход към горичката.
— Все още имаме време, Конал — каза Ейли. — Можем да се махнем оттук.
— Ех, Ейли, брат ми е там. — Устните на Конал се изкривиха в усмивка. — Бих искал да разменя няколко остри думи с него, преди да отида където и да е.
— Конал. — Гласът на Шона беше нежен. — Брат ти е изгубен за нас.
— Не — сопна му се Конал. — Не и за мен.
Шона отвори отново уста, но Торк го изгледа мълчаливо.
— Конал. — Маската на Ейли се свлече от лицето ѝ и за миг тя не беше вече неговият лейтенант, а само неговата любима. — Моля те — прошепна тя. — Можем да се махнем оттук.
Джед объркано се почеса по главата. Ръката на Конал продължаваше да го притиска здраво. Тя му вдъхваше увереност и утеха, но Джед усещаше още нещо в нея: Конал не искаше да му позволи да се обърне назад. Но момчето така или иначе се обърна и погледна покрай него. В долината се забелязваше някакво движение. Той присви очи и се опита да се фокусира. Изведнъж разбра какво е това и сърцето му спря.
— Конал — започна Шона.
— Вече е късно — процеди Конал през зъби. После пусна Джед и му помогна да се прехвърли на кобилата. — Тя взе брат ми и Рори. Взе ми Фин. Няма да си тръгна без тях. Но не карам никой да остава с мен.
Те не си направиха труда да му отговорят. Когато Конал подкара черния жребец към високия хълм, всички го последваха. Очите на коня му проблясваха в зелено, ноздрите му пламтяха, а Конал стискаше здраво юздите му в едната си ръка, докато наблюдаваше как тринайсетте ездачи изкачват отсрещния хълм. Лия скочи върху една изпъкнала скала и изръмжа.
Те чакаха. Като че ли никой не бързаше. Конят на Конал извиваше силната си шия, престъпваше нетърпеливо напред-назад и копитата му потропваха силно по торфената почва. Над тях се ширеше синьото небе, обсипано с перести облаци, но над далечните хълмове бе надвиснал тъмен облак, натежал от неизбежния сняг. Джед усещаше тъпа болка под лъжичката, сякаш в гърдите му се бе вързал на възел мокър парцал.
— Ку Хорах! Кръщелницата ти се присъедини към Кейт. Тя те изостави! — Ласло излезе напред и гласът му се понесе подигравателно из чистия въздух. — Сладка е, но щом приключим с теб, Кейт ще я обеси. Тя иска да си наясно с това.
Конал не отговори нищо, но не сваляше мрачен поглед от Ласло.
— О, и брат ти те предаде, разбира се! Дори кутрето ни доведе право при теб. Кажи ми, как се чувстваш сега?
Ездачите зад гърба на Ласло се размърдаха неспокойно и един от конете изцвили. Кобилата на Джед изцвили тихо в отговор, но черният жребец на Конал застана неподвижно с прилепени към главата уши и пърхащи хриле, а сумтящото му дишане премина в ръмжене. Конете на отсрещния хълм се извъртяха и отстъпиха назад, докато ездачите им се опитваха да ги овладеят.
— Съжалявам, Ейли — каза едва чуто Джед. — Наистина съжалявам.
Тя извъртя пъстрия си кон, подкара го към него и застана от другата му страна.
— Не говори така. Ти трябваше да ни потърсиш, нямаше друг избор, и тя проследи съзнанието ти. Сега вземи това. Преди да попиташ, знай, че е по заповед на Конал. — Тя леко се усмихна и му подаде една прибрана в кания кама. — Ще ти е по-полезна от онзи смешен пистолет.
Той се заигра с токата на колана си.
— Мислех си, че тя не може да проникне в главата ми. — Изпълни го такъв срам от арогантността му, че чак му се догади. — Бях толкова сигурен, че…
— Кулан — каза нежно Ейли, — тя може да проникне във всяко съзнание.
Това не му помогна особено. Трябваше да се досети.