— Конал не може ли да повика помощ? От неговата крепост?
— Ти не разбираш. Те те проследиха, така е; но това просто ускори нещата. След като тя ни отне Фин и Рори, Конал се отказа да се връща в крепостта. — Ейли леко сви рамене. — Освен това не можем да се свържем с крепостта; намираме се твърде далеч, а и тя ни блокира по някакъв начин. Дори Торк не може да се свърже със собствения си син. Толкова силна е магията ѝ. Така че не се срамувай. Ти също си силен, но не можеш да се мериш с нея.
— Не трябваше да оставаме — каза Шона, който застана до близначката си. — Но Конал се ядоса много. На себе си и на Кейт, не на теб. Не можеше да те изостави, нито пък Фин. И нямаше да изостави… — Думите му заседнаха в гърлото и Джед осъзна, че той се е задавил с името на Сет. — А ние никога няма да изоставим Конал.
Шона се опитваше да го накара да се чувства по-добре, но не беше свикнал да се обяснява толкова и опитът му беше доста недодялан. Единственото, което постигна, бе да накара Джед да поиска да се измъкне някъде, да се свие на кълбо и да остане там скрит до края на времената.
— Ейли, знам, че трябваше… просто… Рори…
— Богове, още колко трябва да ти обяснявам? Конал счита отнемането на Фин и Рори за провал. Това означава, че той има… право на един последен опит да изравни позициите.
Джед искаше да каже „Последен опит?“. Но преди да го произнесе на глас, той го чу да отеква в главата си. Не. Нямаше да каже двусмислените думи.
— Значи вината не е твоя. — На лицето на Ейли се изписа нескрита жестокост. — Можем да разчитаме само на себе си.
— Сине на кучето Григар — извика Ласло. — Ела си вземи плячката!
Ъгълчетата на устните на Конал се повдигнаха и оголиха зъбите му.
— Значи си чул исканията ми? Ставаш все по-добър.
— Кейт ми ги каза. — Ласло се изсмя. — Доволен съм от предизвикателството.
— Съмнявам се. Но нищо друго не би могло да те накара да си подадеш красивата глава от дупката.
Ейли и брат ѝ излязоха напред и застанаха от двете му страни.
— Това е капан, Конал — изръмжа тя.
— Знам. — Черният му жребец потрепери от несдържана враждебност. Хрилете му блестяха от пот и Конал го погали успокояващо по гърба. — Но някои капани просто трябва да бъдат задействани.
Той се обърна към Джед, усмихна му се и се приближи до него.
— Чуй ме. Остани тук. Камата е единствено за самозащита. Не се намесвай, каквото и да се случи. Това е заповед. Разбра ли?
— Но…
— Джед. Ти дори не знаеш как да я държиш. — Конал се изсмя, но от очите му струеше доброта. — Дори не я докосвай, освен ако не се налага. Ще се порежеш.
Джед също се опита да се засмее, но не успя.
— Ще се върнем бързо, ясно ли е? Не е голяма работа. — Конал се наведе към него и положи длан върху главата му. — Джед — промърмори той, — ако нещата се объркат, просто бягай. Препускай на северозапад като ужилен. — Той се ухили, разроши косата му и посочи с пръст. — Това е натам, разбра ли? Не поглеждай назад. Не спирай да яздиш и някой от нашия клан ще те усети и ще те намери. Кажи им, че аз те пращам.
Джед го погледна, стиснал силно зъби. Само така можеше да се удържи да не заплаче.
— И богове, позволи им да надникнат в главата ти, упорито кутре такова, или ще ти я отрежат. Но ние ще се върнем, ясен ли съм? — Той обърна коня си и погледна отново към Ласло и хората му. — Просто трябва да си разчистим сметките с тези момчета.
Той докосна черната плешка под крака му и тихо заговори на коня си. Ушите на животното щръкнаха, то изпръхтя и подскочи напред, спускайки се надолу по склона, устремено нетърпеливо към каменистото плато. Близнаците го последваха, но Торк остана при Джед.
Ласло излезе напред да ги пресрещне и усмивката му огря топлите му кафяви очи. Двамата с Конал започнаха да се обикалят на почтително разстояние и всеки от тях бавно извади меча си.
Конал се ухили.
— Време беше.
— Всъщност дори отмина. Този път няма да побегнеш към сенките, Ку Хорах. Кейт ме научи как да те блокирам. Няма да успееш да ми влезеш в главата, ако на това се надяваш.
Конал се усмихна тънко.
— Дори не искам да влизам там.
— И много правилно, вещере.
— Не можеш без обиди, нали? — Конал сви рамене. — Виж какво. Остави момчето на мира.
Ласло изкриви устни.
— Другите няма да го пипнат. Гарантирам ти. Останалото зависи от теб.
— Значи край с уговорките. — Конал го поздрави с вдигане на меча пред лицето си и се изсмя, когато Ласло направи същото, но с изпънат среден пръст.
Черният жребец подскочи и препусна гръмотевично към Ласло. Дъхът на Джед се затъкна в гърлото му и зъбите го заболяха от стискане. Устремът му бе толкова свиреп, че отстрани изглеждаше, че двата коня ще се сблъскат и ще се пръснат на парчета, но щом се приближиха, черният промени посоката си, изви главата си настрани и заби зъби в шията на червеникавокафявия кон на Ласло. Конал скочи от гърба му, хвърли се върху Ласло и го събори на земята.