Хората на Ласло спазваха думата, дадена от водача им, и избягваха момчето с лекота, без да му се пречкат.
Джед внезапно се озова зад ламира и спря рязко, надавайки вик. То се обърна безгрижно, сякаш някой просто го бе потупал по рамото.
Джед се зачуди дали бе постъпил правилно. Когато ламирът пристъпи към него, той тромаво замахна с камата.
— Тц. Не се замесвай в това. — Кокалестата ръка на Скиншанкс улови острието и придърпа Джед към себе си толкова близо, че той усети сухия му сладък дъх. — Прави каквото ти е наредил капитанът ти, непокорно пале.
От дланта му бликна бледа кръв, намокри дръжката на камата и потече по ръката на Джед. Момчето стисна зъби в очакване на гаденето, но то така ѝ не се появи. Вместо това почувства ръката на Мила на бузата си, долови тихото ѝ дишане в ухото си и сграбчи дръжката на камата с двете си ръце. После мушна напред и надълбоко с цялата си сила.
Скиншанкс залитна назад, опитвайки се да задържи заедно двете половини на разрязаната си ръка. Устата му се отвори в доволна усмивка; то се обърна рязко, развявайки пешовете на палтото си и се отдалечи, като от ръкава му се стичаше безцветна течност. Където падаха капки, тревата изсъхваше. Джед потрепери и отново вдигна камата. Пред очите му острието ѝ се пръсна на парчета и зазвъня върху камъните в краката му.
— Торк! — изкрещя Шона. Неговият пъстър жребец, омазан в кръв от раната в задницата му, се хвърляше вманиачено върху нападателя си. Шона скочи на земята и се затича към Торк, но двама от хората на Ласло го пресрещнаха.
Ламирът продължаваше да се приближава необезпокояван към Торк. То бръкна под палтото със здравата си ръка и извади някакви извити предмети, които проблеснаха зловещо на зимната светлина. Торк вдигна меча си и се озъби, но първото въртящо се острие на ламира не се целеше в него. То преряза гърлото на коня му точно под каишката на юздата. Конят изпищя ужасяващо, залитна напред и се стовари на земята, а от аортата му бликна фонтан от кръв, която обля Торк от главата до кръста.
Мъжът зави от гняв, сграбчи меча си с две ръце и бързо отби следващите две летящи остриета. Второто се завъртя хаотично и рикошира в гърлото на един от хората на Ласло, което накара Скиншанкс да поклати глава и да се засмее иронично. Без да спира да се смее, то измъкна трето острие, направи лъжливо движение вляво и после го запрати дълбоко в гърдите на Торк.
— Не, не, не! — Писъкът на Ейли се извиси над глъчта от битката, заглуши вика на Джед, а Торк се свлече на колене. Едрият мъж погледна към ламира с изпепеляваща омраза, а Скиншанкс извади камата си, хвана брадичката му, за да отметне главата му назад, и му преряза гърлото.
Когато бликна кървавият фонтан, то притвори блажено очи, но не изчака да види как трупът на Торк се свлича на земята като отсечено дърво. Обърна се бавно с изражение на екстаз. Лия се промъкна напред с наведена глава и настръхнала козина, но Скиншанкс просто замахна към нея с ранената си ръка и опръска лицето ѝ с безцветната си кръв. Вълчицата зави от болка, започна да трие муцуната си с лапа и побягна с подвита опашка.
Джед погледна безпомощно към мястото, където Конал и Ласло стояха един срещу друг, дишаха тежко и се гледаха стръвно, попаднали в патова ситуация. Кръвта слепваше косата на Конал и се стичаше по лявата част на лицето и шията му; ръката на Ласло бе окървавена, а на рамото му зееше ужасна рана. Без да отпускат мечовете си, и двамата се обърнаха към касапницата на ламира. После се спогледаха отново, усмихнаха се студено един на друг и отново се впуснаха в смъртоносния си танц.
Ейли се отпусна на колене до Торк. С едната си ръка го обърна по гръб, а другата протегна напред, за да изцели раните му. Ръката му продължаваше да стиска меча, но кръвта бе спряла да тече; хвърленото острие бе спряло сърцето му. Ейли не можеше да направи нищо, освен да си поеме треперливо дъх, докато гледаше безжизнените му очи и зейналото гърло.
Джед зърна бързо движение с крайчеца на окото си, но предупреждението, което изкрещя, закъсня. Той се затича към Ейли, но един от хората на Ласло скочи във въздуха и го изрита в гърдите, запращайки го на земята.
Ламирът се хвърли към гърба на Ейли, обгърна я нежно с ръце и заби зъбите си в рамото ѝ. Тя се надигна с рев, вдигна и двата си меча и описа с тях дъга над главата си. Ламирът се извъртя и се наклони встрани.