Конал само му се усмихна накриво. След това насочи цялото си внимание към Ласло, който самоуверено се приближаваше към него, изнесъл меча си назад за един последен, разпарящ страничен удар.
Конал се затича към него и точно когато острието се люшна напред, за да го разсече, той скочи и се изви във въздуха като котка. Ласло залитна под напора на собствения си устрем, претърколи се, докато падаше на земята, и видя как Конал се стоварва върху него, протегнал ръце към гърлото му. Той изкрещя и сграбчи меча с двете си ръце.
Успя за части от секундата. Извъртя се яростно и го насочи към корема на Конал. Когато той се стовари с цялата си тежест върху него, Ласло наклони острието настрани, улови върха му с другата ръка, и натисна, докато металът не опря в гръдната кост.
Той изпъшка от болка при удара и с всичка сила отблъсна тялото на Конал от себе си. После се изправи със залитане, ухили се, хвана меча за дръжката и го издърпа рязко. Плисна фонтан от кръв. Тялото на Конал се изви в дъга, после се отпусна и той въздъхна почти спокойно.
— Боже, ама и ти си един досаден вредител — каза Ласло, прокарвайки острието на оръжието си по гърдите на Конал, след което отново притисна върха му към гърлото, където се червенееше раната от първия му опит. — Да завърша ли започнатото, Ку Хорах? Или да се подчиня на моята кралица и да оставя хищните птици да те довършат?
31
Джед не осъзнаваше, че се е затичал, докато не се спъна в Конал, отблъсквайки меча на Ласло настрани. Той разпери наранените си ръце върху тялото.
— Махни се от него! Махни се!
Ласло завъртя очи.
— О, пак ли ти. Добре де, предполагам, че това ми спестява усилията, които щях да вложа в търсенето ти. С един куршум два заека. Нали такава беше поговорката, приятел?
Джед бръкна в колана си, извади пистолета и го насочи към гърдите на Ласло. За миг очите на мъжа се разшириха от страх, но после той се засмя.
— Аха. Значи ти си го взел. Давам ти десет точки за усилието, но да знаеш, че е счупен.
— Така си мислиш ти.
— Предпазителят не е вдигнат! — изкрещя Ласло.
Джед бързо го натисна с палец.
— Вече е.
Ласло го погледна; устните му потрепваха.
— Тук не действа, глупако.
Пулсът му биеше толкова силно в гърлото, че Джед едва успяваше да диша. Ласло е прав. Ти си глупак. И сега ще умреш. Глупак.
— Виж какво, може ли да си довърша работата? Ще говорим след това. — Ласло се усмихна, вдигна меча си и му намигна.
Суеверен. Сет каза, че Ласло е суеверен. Той вярваше в идиотските пророчества.
— За теб ще проработи. Кейт ми каза. Убил си някого с него, затова ще убие теб. Разбираш ли? Ще убие онзи, който е убивал с него, каза тя. — Джед се надяваше, че е прозвучало достатъчно неясно, като Кейт. — Това е част от… ъъъ. От магията му.
— Добър опит. Ти си лъжец и крадец. Скиншанкс! — изрева той. — Виж сметката на кутрето!
— Не, не. Той е прав, да знаеш.
Ласло рязко врътна глава и зяпна ламира. Облегнато на скалата, то се засмя и му помаха с осакатените си пръсти.
— Какво? — В очите на Ласло за пръв път проблесна страх. — Скиншанкс, не се бъзикай с мен. Това е нещо сериозно.
— Аз също съм сериозен, Ниле. Оставаш сам. На мен ми е интересно как ще се развият нещата. Освен това вече ти казах — момчето ми харесва.
Недоверие помрачи лицето на Ласло.
— Значи вече си имаш нов любимец. Това не означава, че трябва да ме убиваш.
— Нима? Ниле, ти ме нарани. — Скиншанкс кимна нацупено към Джед. — Но ще е ужасно забавно, ако той го направи.
— Проклетият пистолет не работи.
— Ох, също като на филм! — Скиншанкс плесна с ръце. — Дали ще гръмне в лицето ти? Дали ще засече? — То скръсти ръце и ги огледа развеселено.
Джед се изправи и разклати пистолета пред носа на Ласло.
— Махни се от него.
— Мисля да рискувам. — Мъжът пристъпи напред.
Джед се застави да се усмихне. Също като ламир, помисли си той. Усмихни се като ламир. Видя как Ласло пребледня.
— Ще те убия. Аз съм избраният. Но ако се откажеш, няма да го направя днес.
— О, и какво от това? — Ласло погледна отново към пистолета, после отстъпи разтреперан назад и се изплю в лицето на Конал. — Дълго време ще умираш, Ку Хорах. Но накрая ще си мъртъв.
По лицето на Конал не потрепна нито едно мускулче, когато Ласло отстъпи назад, после се обърна и отиде с широки крачки до коня на един от мъртъвците, прегазвайки трупа на собственото си животно.