Пилотът взе решението преди него. Устреми се в бръснещ полет нататък и профуча над слисаното дебелокожо. Не очаквало заплаха от небето, то подскочи настрана като гумена играчка.
При второто прелитане над гърба му носорогът не издържа, не бяха толкова здрави нервите му. Опроверга поговорката, че „има нерви на носорог“. Обърна се и хукна презглава да се спасява от тая непозната заплаха. Смятат го глуповат, ала и тоя път опроверга това не особено ласкаво мнение за него. Побягна напреки на посоката, по която премина въздушният враг. И скоро изчезна в далечината сред облак прах.
Самолетът се плъзна леко по тревата край храсталака и спря. Доктор Бор не изчака покана. Свлече се, изподран, бледен, преуморен, но жив и здрав и се отправи към спасителите си. Качи се в кабината и след като стисна сърдечно ръка на Франсоа Риго, не успя да сдържи въпроса си:
— Някаква вест от дъщеря ми?
Милионерът отвърна двусмислено:
— От нея — не!
Клетият баща се сви върху седалката с обронена глава. Така беше очаквал. Предчувствието му не го бе излъгало. Станало бе нещо — нещо ужасно, непоправимо. И без да вдигне поглед, промълви:
— Всяко, зло, което ме е сполитало в живота, се е дължало само на мен. На някаква несъобразителност. Или самонадеяност. Не трябваше да я пускам сама… Но аз… Самостоятелност, житейски опит… И ето!
После вдигна глава:
— Както сте си направили труда заради мен, продължете нататък! Да потърсим Алиса!
Франсоа Риго го изгледа през присвитите си подпухнали клепачи. По кръглото му лице грейна обичайната кротка усмивка:
— Излишно е, докторе!
Ученият се втренчи в него слисан:
— Как така — излишно? Какво говорите вие?
— Говоря ви, както разумен човек приказва с друг разумен човек… Няма смисъл да я дирим!
— Но защо, изяснете се!
Милионерът барабанеше с пълните си пръсти по облегалката на феслото:
— Съобщиха ми, че е на сигурно място.
И за по-голяма убедителност добави:
— Убеден съм, че е в безопасност.
Патрик Бор се надигна пред него разгневен, но трябваше тозчас да се стовари в седалката, защото при това му заплашително движение Кнут Нилсен, който седеше зад него, го бе дръпнал за рамената.
— Къде е? — попита задъхан ученият. — Щом знаете…
Риго го измери с поглед надменно. Чудно, как в тия топли, кротки очи можеше да се крие толкова мраз!
— Казаха ми…
Патрик Бор го пресече:
— Кой?… Кой ви каза?
— Не ми се легитимираха.
Анонимността в случая беше излишна. Но милионерът просто се забавляваше. Липсваше свидетел на разговора им и можеше да си приказва каквото му хрумне. Пилотът беше верен до гроб. И телохранителят. А дори да стигнеха до полицията, един милионер знае как да се оправя с нея.
— Твърдят — додаде той, — че ще я пуснат начаса… При едно условие…
— Какво?
— Да ми продадете патента си!
Патрик Бор като че ли все още не искаше да проумее истината, все още не можеше да се примири с мисълта, че един уважаван бизнесмен трябва да прибягва до престъпления.
Накрай, сякаш мълния осветила съзнанието му, той избухна:
— Но това… Това е шантаж!
Милионерът поклати глава:
— Не, докторе. Това е само довод. При такива упорити контрагенти.
И посегна да сложи ръка на рамото му. Но ученият я отмести рязко. Без да се засяга от това, Риго продължи:
— Имайте предвид, бих могъл да ви поискам патента, без да ви заплатя нищо… В ръцете ми сте… Но аз съм почтен човек. Само повтарям първото си предложение. Изберете: в брой, на процент или съдружник?
Очите му отново грееха весело:
— И някога ще ми благодарите… Че насила съм ви направил добро.
В тоя миг, съвсем неочаквано, доктор Бор се хвърли отгоре му, стисна го за врата.
— Ще ви убия! — изхриптя той, побеснял от гняв. — Ако не кажете веднага къде е Алиса, ще ви убия!
А беше як, сякаш цял живот не бе боравил с микроскопи и пипети, ами с ковашки чук.
Франсоа Риго видя как телохранителят му насочи пистолета си към учения, готов за стрелба.
И извика прегракнал:
— Не! Не позволявам!
После, все така, едва процеждащ думите си през полузадушеното гърло, довърши:
— Ако… ме удушите… Няма да я видите…
Доктор Бор отпусна стоманените си пръсти. Тия думи бяха успели да се промъкнат в замъгленото му от гнева съзнание. Вярно, Алиса се намираше в техни ръце. Можеха да правят с нея каквото си щат. В техни ръце беше и той. По-безпомощен пленник от нея.
Франсоа Риго оправи дрехата си.
— Изглежда — рече той — ще се разберем. Все пак аз ви предлагам изгодна сделка. Размислете пак! Имаме още време. До довечера. Щом решите, щом много ви домъчнее за дъщерята, обадете ми се!