Морган разпери още по-широко ръце.
– Обещаваме да сме внимателни и да не разхвърляме. Но може да се наложи да приберем някои неща, например ако тук има компютър.
Морган прекъсна полицая с див вопъл. Той въртеше очи и се разтрепери в конвулсии.
– Не, не, не, не – заповтаря като развалена плоча и изглежда, бе готов да защити компютъра с живота си.
Моника не се съмняваше, че ще го стори. Приближи се до тях с бързи стъпки.
– Какво става тук? Мога ли да ви помогна с нещо?
– Коя сте вие? – попита я полицаят, който стоеше по-близо, без да сваля поглед от Морган.
– Майка му. Живея тук – посочи Моника голямата къща.
– Бихте ли обяснили на сина си, че имаме разрешение да влезем в дома му и да приберем компютърното оборудване.
Морган заклати енергично глава, само като чу думата „компютър“, и продължи да повтаря:
– Не, не, не, не...
Моника пристъпи спокойно към него, прегърна го, погали го по гърба, без да сваля очи от полицаите.
– Ако кажете защо сте дошли тук, сигурно ще ви помогна.
По-младият полицай, изглежда, се притесни и заби пог-лед в земята. По-възрастният му колега, очевидно по-опитен, спокойно отговори.
– Отведохме съпруга ви в управлението за разпит и имаме заповед за обиск.
– Защо? Разбирате ли въпроса ми, или искате да доуточня какво имам предвид?
Усети, че гласът ѝ прозвуча твърде студено. Но не можеше да им позволи да влязат в къщата, като избутат Морган, даже без да ѝ дават никакви обяснения.
– Името на съпруга ви се появи във връзка с едно разследване на мрежа за детска порнография.
Ръката, която галеше гърба на Морган, застина. Моника се опита да каже нещо, но от устните ѝ се отрони само хриптящ шепот.
– Детска порнография? – Тя се изкашля, опитвайки се да се съвземе. – Сигурно грешите. Мъжът ми да е замесен в детска порнография?
Изведнъж парченцата от пъзела започнаха да се подреждат в съзнанието ѝ. Всички въпроси и неясноти, всичко започна да се прояснява, а душата ѝ се изпълни с невероятно чувство на облекчение. Най-големият ѝ страх не се сбъдна – не бяха разкрили онова, от което най-много се боеше.
Моника си даде няколко секунди да се окопити и се обърна към Морган.
– Чуй ме сега. Трябва да ги пуснеш да влязат. И да им позволиш да вземат компютрите. Нямаш избор. Те са полицаи и това е тяхно право.
– Ами ако разхвърлят? Ами разписанието ми? – високият му писклив глас не беше монотонен както обикновено, в него се долавяше необичайно вълнение.
– Обещаха ти, че ще внимават. А и нямаш избор.
Моника натърти последните си думи и усети как синът ѝ започна да се успокоява. По-лесно приемаше неизбежното, ако знаеше, че няма друг избор.
– Обещавате ли да не разхвърляте?
Полицаите кимнаха и Морган бавно се отмести от входа.
– Трябва да внимавате много със съдържанието на твърдия диск. Работя върху нещо.
Полицаите отново кимнаха и тогава той освободи вратата и ги пусна да влязат.
– Мамо, защо го правят?
– Не знам – излъга Моника.
В душата ѝ все още цареше облекчението, но до нея пос-тепенно започнаха да достигат думите на полицаите. Повдигаше ѝ се. Хвана Морган под ръка и го поведе към къщата им. Той все се обръщаше неспокойно към жилището си.
– Не се безпокой, ще внимават.
– В голямата къща ли отиваме? – попита Морган. – Никога не ходя там по това време.
– Да, зная. Но днес е различно. Не бива да пречим на полицаите, затова ще отидем при леля Гудрун.
– Но ние ходим у тях само на Коледа – озадачи се Морган. – Или ако имат рожден ден.
– Зная – съгласи се Моника търпеливо. – Но днес ще направим изключение.
Морган се замисли и реши, че в думите ѝ има известна логика.
Докато вървяха към колата, Моника забеляза с крайчеца на окото си как се отмести пердето на кухненския прозорец в къщата на семейство Флорин. Лилиан стоеше на прозореца и ги гледаше с усмивка на уста.
– И така, Кай. Положението хич не е розово.
Патрик седеше срещу Кай, до него Мартин, а Мелберг се бе настанил настрани в ъгъла. За облекчение на Патрик, шефът сам предложи да присъства на разпита като наблюдател. Патрик би предпочел, разбира се, да мине без него, но какво да се прави, нали е шеф.
Кай не отговаряше. Беше свел глава, така че Патрик и Мартин виждаха само оплешивяващото му теме, на което през оредяващите коси прозираше розова кожа.
– Можете ли да обясните защо името ви присъства в списък с поръчки за детска порнография? И недейте да подхващате песента, че е станала някаква грешка. Там фигурира не само името, но и адресът ви, така че няма съмнение кой е купувачът.
– Явно някой иска да ме натопи – промърмори Кай, без да вдига очи.