– Така ли? – възкликна Патрик с престорена изненада. – Тогава може би ще обясните защо този някой ще си прави труда да ви топи. Какви са тия смъртни врагове?
Кай не отговори. Мартин удари с длан по масата, за да привлече вниманието му, и мъжът трепна.
– Чухте ли въпроса? Кой или кои биха имали интерес да ви топят?
Мълчание. Мартин продължи:
– Нямате отговор, нали? Защото такива въобще няма.
Пред полицаите беше струпана купчина документи. Патрик ги разлисти мълчаливо, отдели няколко и отново ги събра на куп.
– Работата е там, че разполагаме с много улики срещу вас. Както и с имената на останалите... – замисли се Патрик и започна да търси списъка, – които споделят интереса ви и с които сте поддържали връзка. Имаме данни кога точно сте поръчвали материали от тях, разполагаме и с чатовете ви, предвидливо записани от колегите от Гьотеборг. Знаете ли, там има много добри компютърни специалисти. Въпреки всичките ви предпазни мерки, са успели да проникнат в малката ви компания и да следят приятните ви раздумки. Както знаете, на този свят няма ключалка, която да не може да се отключи.
Кай най-сетне вдигна глава, като местеше притеснено поглед между Патрик и документите пред него. Стрелките на часовника зад него отмерваха безмилостно секундите, преди целият му свят да рухне. Патрик забеляза, че е успял да го извади от равновесие с разобличението как някой е проникнал в тъй добре защитените му файлове. Сега явно преценяваше какво биха могли да знаят. Настъпи времето, когато трябваше да го притисне.
– В момента претърсват къщата ви. Нашите колеги също не са аматьори. Няма скривалище, което да им се опре. А вашия компютър ще изпратим в Удевала да го прег-ледат тамошните момчета, които владеят това изкуство като истински хакери. Нали знаете, от онези, които, ако са на другата страна на закона, могат да проникнат в сървъра на всяка банка и да изпразнят куп сметки.
Патрик не беше сигурен дали не е преувеличил компютърните способности на колегите си, но Кай нямаше как да го знае. По-скоро усети, че тактиката му проработи. По челото на Кай избиха капки пот и той се разтрепери.
– Вие като аматьор може и да не знаете, но предполагам, че Морган ви е обяснил какво става с изтритите файлове. Те не се унищожават, а нашите компютърни специалисти ще ги възстановят, стига твърдият диск да не е повреден.
Мартин продължи думите на Патрик.
– Ще ни се обадят веднага щом го прегледат. Тогава ще разберем със сигурност какво сте вършили. С колегите от Гьотеборг работим на пълни обороти, за да идентифицираме лицата от конфискуваните материали. Получихме информация, че предпочитате момчета. Така ли е, Кай? Значи, си падате по млади момченца с неокосмени още гърди.
Брадичката на Кай потрепери, но той продължи да мълчи.
Патрик се наведе напред и сниши глас. Беше стигнал до кулминацията на разпита.
– Ами как е с малките момичета? И по тях ли си падате? А на всичкото отгоре едно от тях живее в съседната къща, истинско изкушение. Просто не можете да устоите. Особено като се има предвид, че така ще засегнете и самата Лилиан. Страхотно чувство, нали? Да ѝ отмъстите за всички несправедливости. Но нещо се е объркало? Как е станало? Да не би момичето да е оказало съпротива? Или ви е заплашило, че ще каже на мама? Затова ли се принудихте да я удавите, за да ѝ затворите устата?
слисан, Кай гледаше ту Мартин, ту Патрик с безизразни и изцъклени очи. Изведнъж заклати отчаяно глава.
– Не, нямам нищо общо с това. Не съм я докоснал. Кълна се!
Той вече крещеше и видът му беше такъв, че Патрик се притесни да не получи инфаркт, и си помисли дали да не прекъсне разпита, но реши да продължи.
– Защо да ви вярваме? Разполагаме с доказателства, че изпитвате сексуално влечение към деца, и скоро ще знаем дали сте блудствали с някое от тях. А едно седемгодишно момиче от съседната къща е намерено удавено. Не мислите ли, че съвпадението е доста странно?
Патрик не спомена, че по тялото на Сара няма следи от насилие. Но както заяви Педерсен, това не означава нищо.
– Кълна се. Нямам нищо общо със смъртта на момичето! Никога не е стъпвала в къщата ни, кълна се!
– То ще си покаже – отбеляза Мартин мрачно и се спогледа с Патрик.
В очите му забеляза същите чувства, които вълнуваха и него. Патрик му кимна и Мартин излезе, за да се обади по телефона. Бяха забравили да поръчат технически оглед на банята. След като поправиха пропуска си и от лабораторията му обещаха веднага да изпратят екип, Мартин се върна в стаята за разпити. Патрик продължаваше да задава въпроси за Сара.