– Наистина ли очаквате да ви повярваме, че никога не сте се съблазнявали... да прелъстите съседското момиче? Да не говорим, че е било чудесно дете.
– Казах ви, че не съм я докосвал. А освен това не бих я нарекъл чудесна. Това момиче беше същински дявол. През лятото се промъкваше в градината ни и изскубваше всичките цветя на Моника. Сигурно проклетата ѝ баба я караше.
Патрик се удиви на мигновената промяна в поведението на Кай – от нервността му не остана и следа, а омразата към Лилиан отново надделя. Очевидно това чувство се бе загнездило толкова дълбоко в душата му, че дори в тази обстановка той за миг забрави къде се намира. После се върна към действителността и Патрик забеляза как раменете му отново се отпуснаха.
– Не съм убил проклетото момиче – промълви Кай тихо. – Кълна се, с пръст не съм я докоснал.
Патрик отново си размени поглед с Мартин и взе решение. Разпитът тъпчеше на едно място. Остана да разчитат на резултатите от огледа на къщата и на информацията от компютъра на Кай. А ако им провърви, криминалистите може да открият някоя нова улика в банята.
Мартин отведе Кай в килията, Мелберг си тръгна и Патрик остана сам. Погледна часовника си. Беше време да приключи работния ден. Време е да се прибере, да целуне Ерика, да притисне лице във вратлето на Мая и да вдиша омайващото бебешко ухание. Това беше единственото средство да прогони неприятното усещане, загнездило се в душата му, докато разпитваше Кай. Усещането за безумието на онова, което става, подклаждаше копнежа му към покоя на домашното огнище. Не можеше да се освободи от тази гадост. Хора като Кай трябваше да са зад решетките. Особено ако на съвестта им тежи смъртта на едно малко момиче.
На излизане го спря Аника.
– Имаш посетители. От доста време чакат. А и Йоста иска да те види, щом се освободиш. Освен това получих едно съобщение, което трябва да видиш. Незабавно.
Патрик въздъхна и затвори вратата. Явно нямаше да се прибере скоро. Трябва да се обади на Ерика, че ще закъснее. Не му се мислеше какво го очаква.
Шарлот допря колебливо пръст до звънеца. Пое си дълбоко дъх и се реши да го натисне. Чу как звукът му отекна вътре. За миг я обзе желание да се обърне и да избяга. Но се чуха приближаващи стъпки и тя се насили да остане.
Веднага я позна, когато я видя на прага. Градчето беше твърде малко и със сигурност се бяха сблъсквали, а по лицето на стопанката разбра, че тя я познава. Жанет се поколеба за миг, но отвори широко вратата и отстъпи нас-трани.
Шарлот се изненада колко млада изглежда. Никлас призна, когато го притисна, че любовницата му е на двайсет и пет години. Сама не разбираше защо иска да знае такива подробности. Сякаш следваше някакъв дълбок инстинкт, който разпалваше любопитството ѝ. Може би се надяваше да разбере какво му е нужно, което тя не е способна да му даде. И сигурно по тая причина някаква непреодолима сила я теглеше насам. Досега не беше се срещала с никоя от любовниците му. Но смъртта на Сара промени всичко. Тя стана неуязвима, всички страхове изчезнаха някъде. Вече бе преживяла най-ужасното нещастие, което можеше да сполети човек. И много от притесненията и комплексите, които преди сковаваха съзнанието ѝ, сега ѝ се струваха някак дребни и незначителни. Трудно взе решението да дойде тук, но въпреки това го стори. Сара беше мъртва, затова го направи.
– Какво искате? – изгледа я Жанет с изненада.
Застанала до Жанет, Шарлот се почувства много едра, с нейните метър и седемдесет и пет сантиметра тя изглеж-даше като великан пред нея. Фигурата на Жанет, която не бе родила две деца, беше безупречна и Шарлот веднага забеляза колко стегнати са гърдите ѝ под прилепналата блуза. Представи си ги – голата Жанет в леглото с Никлас, който гали идеалния ѝ бюст. Тръсна глава, за да прогони неприятната картина. Подобни фантазии я измъчваха години наред, но вече не можеха така силно да я терзаят след случилото се. Съзнанието ѝ бе изпълнено с далеч по-кошмарни картини. На носещата се по водата Сара.
Шарлот с усилие се откъсна от мислите си и се върна в реалността. Със спокоен глас се обърна към Жанет.
– Бих искала да си поговорим. На чаша кафе, може ли?
Не знаеше дали Жанет е очаквала посещението ѝ, или ситуацията беше толкова абсурдна, че не осъзнаваше какво се случва. Каквато и да бе истината, на лицето на Жанет не се изписа изненада. Тя кимна и тръгна към кухнята. Шарлот я последва и огледа с любопитство жилището. Така си го представяше. Малък двустаен апартамент с надиплени пердета и сувенири от чужбина за украса. Сигурно пестеше всяка стотинка за пътувания в южните страни, които са единственото развлечение в нейния изпълнен с делници живот. С изключение, разбира се, на приключенията с женени мъже, помисли си Шарлот горчиво и седна на кухненската маса. Сърцето ѝ биеше нервно и напрегнато. Тя просто трябваше със собствените си очи да види съперничката си. Какво представляваше жената, заради кратките мигове в леглото с която той беше готов да жертва семейството, децата и порядъчността си.