За своя изненада, Шарлот изпита разочарование. Винаги си бе представяла любовниците на Никлас къде по-интересни. Жанет беше, разбира се, хубавичко момиче с апетитна фигурка, не можеше да го отрече, но беше твърде... Шарлот не откриваше точната дума... Някак празноглава. Не излъчваше нито топлина, нито енергия, а съдейки по атмосферата в дома ѝ, беше лишена от амбиции да постигне нещо в живота си, освен с безразличие да плува по течението му.
– Заповядайте – рече Жанет дрезгаво и постави чашата с кафе пред гостенката.
После седна от другата страна на масата и отпи нервно няколко глътки. Шарлот забеляза дългия ѝ съвършен маникюр. Нещо, което не би могла да види сред майките с малки деца.
– Изненадах ли ви с посещението си? – попита Шарлот и се загледа в привидно спокойната жена срещу себе си.
Жанет сви рамене.
– Не зная. Може би. Не съм си мислила за вас.
„Е, поне е честна“ – помисли си Шарлот.
Не можеше да прецени дали това беше искреност, или глупост.
– Знаете ли, че Никлас ми разказа за вас?
Отново същият равнодушен жест с раменете.
– Знаех, че рано или късно, ще излезе наяве.
– Защо мислите така? – учуди се Шарлот.
– Защото хората много дрънкат. Някой успял да види нещо и се чувства задължен да го сподели с другите.
– Май не ви се случва за първи път.
По устните на Жанет пробяга усмивка.
– Какво да направя, като най-добрите вече са заети. Не че това ги притеснява особено.
Шарлот присви очи.
– Значи, и Никлас не се е притеснявал? Макар че е женен и има две деца?
Думата „две“ я препъна и я изпълни с мъка. Шарлот усети как ще избият потисканите чувства, но успя да се овладее.
Жанет забеляза колебанието ѝ и се сети, че трябва да прояви съчувствие.
– Дълбоко съжалявам за случилото се с дъщеря ви. Със Сара – сковано каза тя.
– Бих искала да ви помоля да не произнасяте името на дъщеря ми – отвърна Шарлот с леден тон, с което доста я стресна.
Жанет трепна и навела очи, започна да бърка кафето си.
– По-добре ми отговорете мислел ли е Никлас, докато спи с вас, че вкъщи го очаква семейството?
– Той не говореше за вас – уклончиво отвърна Жанет.
– Никога ли? – поинтересува се Шарлот.
– Имахме други занимания освен разговорите – изпусна се Жанет, преди да осъзнае, че от уважение би трябвало да се държи по-скромно.
Шарлот я гледаше с отвращение. Още по-голямо отвращение изпитваше към Никлас, който бе готов да изостави всичко заради това глупаво и ограничено момиче, което си мислеше, че светът лежи в краката ѝ, само защото веднъж в горните класове са я избрали за Лусия4. Да, този тип жени беше познат на Шарлот. Прекаленото внимание през годините, когато се изгражда личността, бе раздуло егото ѝ. За жени като Жанет нямаше никакво значение, че вземат нещо чуждо, което не им принадлежи, наранявайки друг човек.
4 На 13 декември в Швеция се празнува денят на св. Лусия и се избира момиче, което изобразява светицата. – Б. пр.
Шарлот се изправи. Съжали, че бе дошла. Преди поне си представяше любовницата на Никлас като красива, интелигентна и страстна жена. Достойна конкурентка. А това беше едно пошло момиче. Направо ѝ се повдигаше, като си представяше Никлас с нея. Усещаше, че губи и остатъците от уважение към мъжа си.
– Няма нужда да ме изпращате – отсече тя и остави Жанет на кухненската маса.
По пътя, „без да иска“, бутна едно керамично магаре с надпис „Лансароте, 1998“, което стоеше на шкафа в коридора. То се пръсна на ситни късчета. „Магарицата си купила магаре“ – помисли си Шарлот и настървено мина по парчетата, преди да затръшне вратата зад себе си.
Фелбака, 1928
Бедата ги сполетя една неделя. Корабът за Америка щеше да отплава от Гьотеборг в петък. Вече почти бяха стегнали багажа си. Андерш изпрати Агнес до бакалницата, за да набави последните неща, които според него щяха да им потрябват „овър дер“. Дори ѝ позволи сама да се разпорежда с парите, както никога досега.
Когато се показа иззад ъгъла с пълна кошница в ръка и тръгна да се изкачва по склона, чу хорски викове в далечината и ускори крачка. Димът я посрещна през няколко къщи от тяхната, диплеше се черен и гъст откъм върха на хълма. Агнес хвърли кошницата и се затича към къщи. Първо видя огъня. От прозорците на къщата се издигаха огромни пламъци, а хората се щураха като зашеметени. Мъжете и някои от жените носеха кофи с вода, а останалите жени, хванали се за главите, крещяха паникьосани. Огънят бе обхванал и няколко от съседните къщи и заплашваше да погълне целия квартал. Разпространяваше се ужасно бързо. Агнес гледаше със зяпнала уста и облещени от ужас очи – оказа се съвсем неподготвена пред това зрелище.