– Благодаря, че дойдохте.
Патрик стисна ръката на Вероника.
– Надявам се скоро да откриете убиеца. Не смея да я изпусна от очи – добави тя и погали нежно дъщеря си по косата.
– Правим всичко по силите ни – увери я Патрик, макар и сам да не вярваше на думите си, изпращайки ги до изхода.
Когато вратата се затвори зад гърба им, той се замисли над думите на Фрида. Лош чичко? По описанието ѝ не приличаше на Кай. Кой можеше да бъде?
Отиде до прозорчето, зад което седеше Аника, погледна уморено часовника и я попита:
– За какво съобщение става въпрос?
– Да, ето го – тя му подаде лист хартия. – Не забравяй, че и Йоста иска да говори с теб. Той се кани да си тръгне, затова е най-добре първо да се отбиеш при него.
– Да, някои късметлии могат да си тръгнат – въздъхна той.
Ерика остана недоволна, че той ще закъснее, и отново го загриза съвестта.
– Ще си тръгне, когато го освободиш – каза Аника и го погледна над очилата си.
– Да, на теория е така, но на практика е добре да се прибере и да си почине. Не ми помага особено, като стои тук и се оплаква.
Думите му прозвучаха по-рязко, но понякога губеше търпение в работата си с колегите. Или поне с двама от тях. Е, за щастие, Йоста рядко поемаше инициативата, с което му създаваше по-малко проблеми, отколкото Ернст.
– Добре е да отида да проверя какво иска.
Патрик взе листчето и тръгна към стаята на Йоста. От прага успя да забележи как той побърза да затвори пасианса на монитора си. Ядоса се, че колегата му си губи времето, докато той се скъсва от работа. Сега не искаше да влиза в спор с Йоста по този въпрос, но рано или късно...
– Аха, ето те най-сетне и теб – каза Йоста недоволно, а Патрик си помисли дали не е по-добре да не отлага разговора.
– Имах неотложна работа – обясни той, като се насили да скрие раздразнението си.
– Е, и аз имам какво да ти съобщя – продължи Йоста с неочаквано за него нетърпение.
– Шуут – подкани го Патрик, но Йоста го погледна неразбиращо.
Очевидно английският не бе силната му страна. Освен ако не ставаше дума за термини от голфа...
Йоста му предаде разговора с Педерсен, а Патрик го изслуша с нарастващ интерес. Взе факса, седна и набързо го прегледа.
– Прав си, доста интересно е. Въпросът е как да продължим оттук нататък?
– Да – съгласи се Йоста. – И аз се запитах същото. Това ще ни помогне да разобличим убиеца, когато го намерим. Но дотогава сме с вързани ръце.
– Значи, не могат да кажат дали става дума за животински, или за човешки останки?
– Не – отвърна Йоста и поклати със съжаление глава. – Но след няколко дни може би ще получим отговор на този въпрос.
Патрик се замисли.
– Я ми повтори още веднъж какво е казал Педерсен за камъка.
– Че е гранит.
– С други думи, голяма рядкост за нашия край – иронично изкоментира Патрик и разсеяно разроши косата си. – Само да можехме да разберем защо убиецът на Сара е използвал пепел, мога да се хвана на бас, че за нула време щяхме да го открием.
Йоста кимна в знак на съгласие.
– Не, в момента това не ни дава нищо ново – обобщи Патрик и се изправи. – Но информацията наистина е дяволски интересна. Йоста, можеш да се прибираш. Утре ще продължим с нови сили.
Той дори успя да се насили да се усмихне.
Понякога ѝ се струваше, че е напълно откъсната от външния свят, затворена в малък прозрачен мехур, който се смаляваше все повече. Напоследък изглеждаше толкова малък, че можеше да го докосне, ако протегне ръка.
Мая спеше в ръцете ѝ. За пореден път се опита да я сложи в креватчето, но тя отново се събуди само след няколко минути, възмутена от наглостта на майка си да сложи нейно величество да спи сама. Особено след като толкова сладко спеше на гърдите ѝ. Ерика все още не бе осъществила намеренията си да последва съветите от книгата за родители. Затова се предаде, вдигна Мая на ръце, успокои я и я остави да се наспи. Често се случваше да спи така един-два часа, ако не се събудеше от някое рязко движение на Ерика или от звука на телевизора. Затова тя седеше като вкаменена във фотьойла. Беше изключила телефона си и гледаше без звук. На всичкото отгоре изборът от телевизионни програми по това време на денонощието беше ужасен и се развличаше с един американски сапунен сериал на четвърти канал, от който имаше сигурно поне хиляда епизода. Мразеше живота си.
Ерика виновно се вгледа в малката, покрита с нежен пух главица, която спеше доволно на възглавницата за кърмене, с отворена устичка и потрепващи клепачи. Тя не страдаше от липса на майчинска обич. Обичаше Мая повече от всичко, но понякога ѝ се струваше, че е завладяна от някакъв ужасен паразит, който изпива цялата ѝ енергия и я принуждава да живее като отшелник. Настоящето ѝ нямаше нищо общо с миналия ѝ живот.