Понякога страшно се ядосваше и на Патрик, че той надничаше в нейния малък свят като гостенин и веднага изчезваше, завръщайки се в обикновения човешки свят. Не разбираше положението, в което се намира тя. В моменти на просветление Ерика съзнаваше, че е несправедлива към него. Как би могъл да я разбира? Той не бе обвързан нито физически, нито емоционално. За зло или за добро, връзката между майката и детето поначало е толкова силна, че действа едновременно и като пъпна връв, и като окови.
Единият ѝ крак изтръпна и Ерика се опита внимателно да промени позата си. Беше рисковано, но нямаше избор – болката щеше да стане нетърпима.
Този опит не мина без последствия. Мая се размърда, отвори очи и поиска мляко със зяпнала устичка. Ерика въздъхна и ѝ подаде гърдата си. Детето беше спало само половин час и Ерика знаеше, че скоро отново ще поиска да спи. Явно и днес нямаше да може да се надигне от дивана. „Не, по дяволите – помисли си тя. – Този път Мая ще трябва да спи сама!“
Чия воля ще надделее в тази борба? В единия ъгъл на ринга стоеше Ерика, 72 килограма, а в другия – Мая, шест килограма. Ерика беше хванала здраво дръжката на детската количка и я буташе напред-назад между хола и коридора. С изпъната ръка, напред-назад. Умът ѝ не побираше как някой би могъл да заспи при подобно земетресение. Според книгата за родители това е най-добрият начин да покажеш на детето си, че е време да заспи. Мама знае най-добре. След петнайсетина минути Ерика започна да се съмнява в достоверността на това твърдение. Не се съмняваше, че Мая е много уморена, но въпреки това детето плачеше с цяло гърло, разгневено, че неговата майка му е отнела големия жив биберон. За миг ѝ се прииска да захвърли всичко, да седне на фотьойла и да я накърми, за да заспи, но навреме се опомни. Колкото и силен да бе гневът на Мая, колкото ѝ дълбоко да се врязваше плачът ѝ в сърцето на Ерика, едно беше ясно – най-важно за детето беше да има спокойна и отпочинала майка. Затова не се отказа. Всеки път щом Мая се разплачеше в знак на протест, Ерика побутваше количката. Изчакваше я да се успокои, да се унесе и едва тогава отпускаше дръжката. Ана Валгрен пишеше, че трябва да спреш да люлееш бебето точно преди да заспи само. Ура! След половин час Мая вече спеше в количката си. Ерика я откара внимателно в кабинета, затвори вратата и седна на фотьойла с усмивка на уста.
Нищо не можеше да развали доброто ѝ настроение, макар че вече беше осем часът, а Патрик още го нямаше. Домързя я да стане и да запали лампите, а когато навън се спусна нощта, къщата се изпълни с мрак. Единствената светлина идваше от екрана на телевизора – Ерика хранеше Мая за пореден път, загледана в едно от безбройните си любими риалити шоута. Срамуваше се да си признае, че не може да се откаже да ги гледа. А Патрик непрекъснато се оплакваше от лавината от интриги на жадни за слава хора, която го заливаше всяка вечер. Напоследък рядко му се случваше да погледа спорт, но Ерика бе непоклатимо безкомпромисна – докато трябва да кърми по цяла вечер, няма да се раздели с дистанционното. Усили звука на телевизора и се загледа в една красавица, която се заусуква около някакъв разглезен суетен ерген, който се опитваше да я убеди, че е готов за брак. На телевизионните зрители, разбира се, им беше ясно, че той разглежда участието си в шоуто като възможност да сваля мадами из култовите заведения на Стокхолм. Не можеше да отрече, че Патрик е прав – подобни програми бяха под нивото ѝ, но въпреки това не можеше да се откъсне от тях.
Откъм вратата се чу шум и Ерика веднага намали звука. Добре познатият майчински инстинкт за миг накара сърцето ѝ да трепне от страх, но тя бързо се съвзе и разбра, че най-накрая се е върнал Патрик.
– Защо стоиш на тъмно – попита той и запали няколко лампи, преди да се приближи до нея. Наведе се, целуна я по бузата, погали Мая по главичката и се отпусна тежко на дивана. – Съжалявам, че толкова се забавих.
Ерика усети как цялото ѝ раздразнение изчезна в миг. Забрави за всичките си глупави детински обиди.
– Няма нищо – успокои го тя. – Двете си прекарахме добре.
Все още беше доволна, че е успяла да приспи Мая в количката и поне за малко да остане насаме със себе си.
– Мога ли да погледам хокей? – попита Патрик и хвърли поглед към телевизора.
Дори не забеляза, че днес Ерика го посрещна в необичайно добро настроение.
– Какъв глупав въпрос – прихна тя.
– Така си и помислих – каза той и стана. – Ще си направя няколко сандвича. Искаш ли?