– Хапнах преди малко. Но няма да откажа чаша чай. Тя скоро ще спре да суче.
Мая сякаш разбра думите на майка си, отпусна гърдата ѝ и я погледна доволно. Ерика поизправи с облекчение гръб, остави Мая в детското кресълце и тръгна към кухнята след Патрик. Той стоеше до печката и изсипваше какао в тенджерка с мляко. Ерика застана зад него и го прегърна. Беше ѝ толкова хубаво – откакто се беше родила Мая, те нямаха време за прегръдки. Трябваше да признае, че вината бе нейна.
– Как мина денят ти? – попита тя и се сети, че отдавна не е задавала този въпрос.
– Ужасно – отговори Патрик и извади масло, кашкавал и хайвер от хладилника.
– Чух, че сте прибрали Кай – подпита Ерика внимателно, без да знае дали му се говори за това.
Реши да си премълчи за днешното посещение.
– Предполагам, че клюката вече се е разнесла из целия град.
– Може и така да се каже.
– И какво говорят хората?
– Че е забъркан в смъртта на Сара. Истина ли е?
– Не знам.
Патрик с уморени движения изля какаото в чаша и си направи два сандвича. После седна срещу Ерика и започна да топи филийките с кашкавал и хайвер в топлата напитка.
– Не го арестувахме заради Сара, а по друг повод – произнесе той след малко и отново замлъкна.
Ерика знаеше, че не бива да го разпитва, но не можа да се сдържи. Продължаваше да мисли за отчаяната Шарлот.
– Разполагате ли с някакви улики, че той може да е забъркан в смъртта на Сара?
Патрик топна отново филийката в какаото, а Ерика се стараеше да не го гледа. Според нея това беше най-малкото варварски навик.
– Може и така да се каже, но ще видим. Не бива да пренебрегваме и други възможности. Има обстоятелства, които трябва да изясним – обясни той, без да я поглежда.
Ерика спря да го разпитва. Мая проплака откъм дневната, явно вече ѝ беше омръзнало да стои сама. Патрик стана и отиде да я вземе заедно с бебешкото столче. Детето загука щастливо и размаха ръчички и крачета, когато Патрик постави кресълцето на масата. Умората от лицето му изчезна, а очите му грейнаха с онази особена светлина, запазена единствено за нея.
– На татко сладурчето. Как си прекара днес, миличко? Кое е най-сладкото момиченце на света – загука Патрик и притисна лице в нейното.
В следващия миг муцунката на Мая се намръщи, личицето ѝ почервеня, от устните ѝ се откъснаха няколко жални проплаквания, последвани от цял картечен откос откъм дупето, и стаята се изпълни с наситена миризма. Ерика скочи, за да се заеме с проблема.
– Спокойно, аз сам ще се оправя – спря я Патрик и Ерика с облекчение се отпусна на стола.
Когато Патрик се върна с Мая, облечена в пижамка, Ерика ентусиазирано започна да му разказва за успешния експеримент с количката.
Патрик я погледна скептично.
– Значи, си я оставила да плаче цели четирийсет и пет минути, преди да заспи?! Това не е нормално! От детската консултация обясниха, че ако плаче, трябва да ѝ дадем да суче. Струва ми се, че не е добре да плаче толкова дълго.
Като не срещна разбиране от страна на Патрик, Ерика се възмути.
– Разбира се, не е добре да врещи цели четирийсет и пет минути. Но до два дни плачът ще намалее. Щом не си съгласен с възпитанието ми, можеш да си останеш вкъщи и да се грижиш за нея! Все пак аз съм тази, която я кърми двайсет и четири часа на денонощие! Затова ти се струва, че нищо не трябва да се променя.
Тя се разрида и избяга нагоре в спалнята. Патрик се почувства като идиот. Защо никога не мислеше, преди да си отвори устата.
Фелбака, 1928
Баща ѝ дойде във Фелбака след два дни. Агнес го чакаше със сключени в скута ръце в малката стаичка, където я бяха приютили временно. Когато прекрачи прага, тя разбра, че слуховете са верни. Наистина изглеждаше зле. Косата му беше съвсем оредяла и ако преди няколко години беше малко пълен, сега се беше превърнал в огромна лоена топка и страдаше от задух. Лицето му, зачервено и изпотено от физическото усилие, въпреки това изглеждаше сиво и нездраво.
Баща ѝ прекрачи нерешително прага и с невярващи очи огледа малкото тъмно помещение. Но когато зърна Агнес, се хвърли към нея и силно я прегърна. Агнес не му отвърна – ръцете ѝ не помръднаха от скута. Веднъж вече я беше предал и вече нищо не можеше да се промени.
Аугуст се надяваше да пробуди някакво чувство у нея, но не го дочака и отпусна ръце. Помилва я нежно по бузата, но Агнес потръпна, сякаш я удари.
– Агнес, Агнес, бедна моя Агнес.
Баща ѝ седна на стола до нея, но не я докосна повече. Състраданието в очите му я отвращаваше. Много беше закъснял. Имаше нужда от него преди четири години, тогава копнееше за бащина милувка. Сега вече е късно.