Патрик го прибра и се изправи. Подаде на стопанката визитната си картичка.
– Ако се сетите за още нещо, обадете ми се.
– Непременно. Просто не мога да разбера защо на някого е притрябвало да прави това? Защо ви е пуловерчето?
Патрик не можеше да ѝ разкрие причината за интереса си към случилото се. Все още пазеха в тайна информацията за откритата в гърлото на Сара пепел. Погледна към Лиам. Слава богу, че този път не се стигна дотам. Въпросът бе дали непознатият е имал същата ужасна цел? Или нещо му е попречило? А пък и преди да анализират пепелта по пуловерчето, не можеше да се каже дали случаят има връзка с убийството на Сара. Въпреки че беше готов да се обзаложи, че такава връзка ще бъде открита. Това не можеше да е просто съвпадение.
Седна в колата и извади мобилния телефон от задния си джоб. Още нямаше сведения от екипа, извършил обиска на дома на Кай, и това изглеждаше странно. Вчера имаше толкова много работа, че съвсем забрави за тях, но сега се учуди защо още не са му докладвали. После изруга, когато се сети, че бе изключил телефона си, докато разпитваше Кай, но след това пропусна да го включи. Иконата за съобщения мигаше – гласовата му поща беше пълна. Патрик набра 133 и нетърпеливо прослуша съобщенията. Затвори капачето на телефона и тържествуващо го пъхна в джоба на якето си.
За съвещание Патрик отново избра кухнята – най-голямото помещение в участъка, а пък и чаша горещо кафе би се отразила на всички добре при създалата се ситуация. Аника дори успя да изтича до съседната сладкарница и купи плик с лешникови сладки, целувки и шоколадови топчета. Колегите му не бяха от срамежливите и когато той влезе в стаята, всички вече дъвчеха нещо...
Патрик се изкашля.
– Както ви е известно, вчерашният ден беше богат на събития.
Йоста кимна и се протегна за следващия лешников сладкиш. Обаче не можеше да се мери с Мелберг, който вече приключваше третия и се канеше да грабне четвърти. Ернст седеше настрани и колегите му се стараеха да не гледат към него. Все още не се знаеше какви ще бъдат последствията и кога виновният ще бъде наказан. Докато следствието беше в разгара си, нямаха време да се занимават с подобни второстепенни проблеми. Но въпреки това знаеха, че няма да му се размине. Знаеше го и самият Ернст.
Всички бяха устремили погледи в Патрик. Той продължи:
– Мисля да започна с едно кратко обобщение на пос-тигнатото досега. Сигурен съм, че сте запознати с повечето факти, но все пак е добре да обсъдим докъде сме стигнали.
Патрик се изкашля още веднъж, взе флумастера и започна да нахвърля схема върху големия скицник, докато говореше.
– Първо, разпитахме бащата, Никлас, относно алибито му. Все още не знаем къде е бил в понеделник сутринта, нито пък защо ни излъга. Подозираме го и в насилие над дете въз основа на данните от медицинския картон на сина му Албин. Въпросът е дали самата Сара също е била подложена на физически тормоз и дали не се е стигнало до убийство.
Патрик нарисува една точка на белия лист и написа името на Никлас до нея. След това прокара две прави линии до думите „алиби“ и „подозрения за насилие над дете“. И отново се обърна към колегите си.
– Вчера ни посети приятелката на Сара, Фрида, заедно с майка си. Момичето разказа, че някакъв „лош чичко“ здравата е уплашил Сара в деня, преди да бъде убита. Държал се заплашително с нея и я нарекъл „отрок от Йевле“. Някой да има представа какво може да означава това?
Патрик погледна въпросително присъстващите. Всички мълчаха. По съсредоточените им лица личеше, че се опитват да разгадаят смисъла на мистериозното послание.
Накрая Аника ги погледна, поклати многозначително глава и каза:
– Вероятно е казал „дяволски отрок“.
Всички се сепнаха.
– Ама, разбира се – възкликна Патрик, ядосан на глупостта си. Отговорът беше очевиден, как не можа да се сети. – Звучи ми като проява на религиозен фанатизъм. Сара го е описала като стар чичко с побеляла коса. Мартин, обади се на майката на Сара и я попитай дали някой от техните познати не отговаря на това описание.
Мартин кимна.
– Вчера получихме и един доста интересен сигнал. Една жена оставила количката със спящото си дете зад железарския магазин, докато си напазарува. Когато изляз-ла, детето ѝ ревяло, а цялата количка била посипана с някакъв черен прах, част от който попаднала и в устата на детето. Явно някой се е опитвал да го кара да го глътне. Днес отидох да поговоря с майката на момченцето и взех дрешката, с която е било облечено. Цялата предница е поръсена с нещо, което прилича на пепел.
Около масата настъпи тишина. Всички забравиха за кафето и сладкишите. Патрик продължи: