– Изпратих дрешката за анализ и нещо ми подсказва, че това е същата пепел, която откриха в стомаха на Сара. Разполагаме с точния час на престъплението, затова ще проверим алибитата на няколко души. Йоста, двамата с теб ще се заемем с тази работа.
Йоста кимна и събра с пръст последните трохички от чинията си.
Скицникът беше изпъстрен с бележки и схеми. Патрик допря флумастера до листа и се замисли за миг. Направи още една точка и до нея написа „Кай“. Беше стигнал до най-съществената част от доклада си.
– След получен сигнал от колегите от Гьотеборг разбрахме, че Кай Виберг е заподозрян в разпространяване на детска порнография.
Всички се стараеха да игнорират Ернст, който се размърда неспокойно на стола си.
– Вчера го доведохме в участъка за разпит и обискирахме дома му с помощта на колегите от Удевала. Разпитът не даде кой знае какъв резултат, но това беше само първата стъпка. Предстоят ни още разговори с него. Ще използваме уликите от Гьотеборг, за да идентифицираме някои от жертвите от най-близкото обкръжение на заподозрения. Кай активно участва в работата с младежта от доста години, затова никак не би било чудно, ако е блудствал с някое дете от Фелбака.
– Има ли някакви улики, които го свързват с убийството на Сара? – попита Йоста.
– Ще стигна и дотам – отвърна Патрик уклончиво.
Мартин го погледна учудено, защото нищо не бяха успели да измъкнат от него по време на разпита.
– След обиска на дома му обаче разполагаме с улика, която би могла да ни помогне за първия голям пробив в разследването.
Колегите му слушаха с изострено внимание. Патрик се изкуши и за по-голям ефект позабави отговора.
– По време на обиска в дома му вчера е било намерено якето на Сара.
Всички ахнаха.
– Къде? – попита Мартин, леко обиден, че Патрик не бе споделил с него тази новина.
– Работата е там, че то е намерено не в голямата къща, а в малката в двора, където живее синът му Морган.
– По дяволите – възкликна Мартин. – Сигурен бях, че този ненормалник е забъркан по някакъв начин. Такива като него...
Патрик го прекъсна.
– Съгласен съм, че находката ни е уличаваща, но въп-реки това не бива да се ограничаваме само с тази версия. Все пак не знаем кой го е оставил там – бащата или синът. Не бих се учудил Кай да го е скрил в къщата на Морган. Освен това все още има твърде много въпросителни, като например несполучливия опит на Никлас да си осигури алиби за деня на убийството. Смятам, че трябва да продължим да работим върху всички версии. Имате ли въп-роси?
Гласът на Мелберг изпълни стаята.
– Чудесна работа, Хедстрьом. Браво! И да проверите всичко, точка по точка, както си го записал – посочи той скицника. – Въпреки това съм склонен да се съглася с Йоста – този Морган, изглежда, не е с всичкия си, затова на твое място – Мелберг допря театрално ръка до гърдите си – бих направил всичко възможно, за да го притисна. Но разследването е твое и ти решаваш – довърши Мелберг с такава интонация, че всички разбраха какво мисли по въпроса – Патрик трябваше да последва съвета му.
Патрик не отговори, а Мелберг изтълкува мълчанието му като знак на съгласие. Началникът кимна доволен. Разследването вървеше към края си.
Патрик се върна ядосан в кабинета си и се зае с текущите задачи. Нека Мелберг си мисли каквото иска, но той няма намерение да играе по неговата свирка. Наистина това, че откриха якето на Сара в къщата на Морган, беше факт, но нещо, дали интуицията, или натрупаният професионален опит, му подсказваше, че не всичко е както изглежда на пръв поглед.
Фелбака, 1928
Агнес обърна гръб на шведския бряг, притвори очи и усети полъха на морския вятър на клепачите си. Ето това беше вкусът на свободата.
Корабът за Америка напусна пристанището на Гьотеборг без минута закъснение. Кеят бе изпълнен с хора, дошли да изпратят близките си със смесени чувства на надежда и тъга. Никой не знаеше дали някога щяха да се видят отново. Америка беше толкова далеч, че повечето емигранти рядко се завръщаха в родината си и изпращаха само по някое друго писмо.
Агнес нямаше изпращачи. Както беше пожелала. Оставяше миналото зад себе си, очакваше я нов живот. За първи път от години усещаше, че отново е на прав път – благодарение на чека от баща си и каютата в първа класа.
За миг се замисли за Андерш и момчетата. В деня на погребението в църквата, изпълнена със скръбни ридания, нямаше празно място. Агнес не пророни нито една сълза. Гледаше трите ковчега изпод воала на шапката си. Един голям и два малки. Бели, отрупани с цветя и венци. Най-големият венец беше от баща ѝ. Не му позволи да дойде лично.