Агнес хвана детето за ръка и се огледа, но никъде не се виждаха родителите му. Накъдето и да погледнеше, виждаше само хора в грубо работническо облекло, а момичето явно принадлежеше към друг слой на обществото. Агнес вече се канеше да извика някого на помощ, когато ѝ хрумна нова мисъл. Дръзка, нечувано дръзка, но гениална. Дали историята за богатия ѝ съпруг, който я оставил вдовица, нямаше да прозвучи още по-достоверно, ако доведе със себе си и дете? Все още добре помнеше колко луди бяха момчетата, но момиченцето е нещо съвсем различно. Толкова е сладка. Ще я облича в хубави роклички, а русите ѝ къдрици бяха създадени за розови панделки. Същинско малко съкровище. Тази мисъл все повече я завладяваше и Агнес за секунда взе решение. Хвана двата куфара в една ръка, грабна детето в другата и тръгна решително към кораба. Никой не ѝ обърна внимание, докато се качваше, а тя потисна желанието си да се огледа. Трябваше да се държи самоуверено, сякаш детето е нейно. Момиченцето дори бе спряло да плаче и послушно я последва, без да се съпротивлява. Агнес прие това като знак, че постъпва правилно. Родителите ѝ едва ли са се държали добре с нея, щом толкова сговорчиво тръгна с чужд човек. Ще мине време и Агнес ще ѝ даде всичко, за каквото може да мечтае. Не се съмняваше, че ще бъде прекрасна майка. Момчетата бяха толкова неуправляеми, но момичето е друго нещо. С нея всичко ще е различно.
Никлас дотича веднага щом Шарлот му позвъни. Тя не искаше да обяснява по телефона защо го вика и той се втурна вкъщи запъхтян. Слизащата по стълбата с поднос в ръка Лилиан го изгледа учудено.
– Защо си вкъщи?
– Шарлот ми се обади. Знаеш ли за какво става дума?
– Не, тя никога нищо не споделя с мен – сопна се Лилиан, но веднага се опита да замаже положението. – На плота в кухнята има плик с пресни кифлички. Току-що ги донесох.
Никлас, без да я изслуша, изтича надолу. Нямаше да се учуди, ако тъща му застане с прилепнало до вратата ухо и да подслушва разговора им.
– Шарлот?
– Тук съм, сменям памперса на Албин.
Никлас влезе в банята и я намери застанала с гръб към него до масата за преповиване. По позата ѝ личеше, че тя е ядосана.
– Е, какво се е случило? Нима е толкова важно? Аз, между другото, имам приемен час – каза той, като помнеше, че нападението е най-добрата защита.
– Обади се Мартин Молин.
Той се помъчи да си спомни името.
– От участъка в Танумсхеде – поясни Шарлот.
Никлас си спомни младия луничав полицай.
– И какво му е притрябвало? – попита Никлас разтревожено.
– Разбрали са, че някой е заплашвал Сара. В деня, преди да бъде убита.
Гласът ѝ бе леденостуден, а Никлас я изчака да продължи.
– Иии?
– Става дума за възрастен мъж с побеляла коса и черни дрехи. Нарекъл я е „ дяволско отроче“. Да ти звучи поз-нато?
– По дяволите – изруга Никлас и изтича нагоре по стълбата.
Когато отвори вратата към първия етаж, без малко не събори Лилиан. Оказа се прав. Вещицата ги бе подслушвала. Но сега нямаше време да се разправя с нея. Нахлузи обувките на краката си, без дори да ги завърже, грабна якето си и изтича към колата.
Профуча с бясна скорост през градчето и след десет минути заби спирачки пред вратата на родителите си. Къщата се намираше на върха на хълма, над игрището за миниголф. Беше си все същата както през детските му години. Никлас отвори рязко вратата на колата и дори не си направи труда да я затвори. Хукна към входа. Спря се за секунда, пое си дълбоко дъх и почука. Надяваше се баща му да е вкъщи. Макар да не вярваше в християнските традиции, не смяташе за прилично да вдига скандал в черквата.
– Кой е? – откъм вътрешността на къщата се чу добре познатият твърд глас.
Никлас хвана дръжката. Беше отключено, както обикновено. Без да се колебае, влезе вътре и извика:
– Къде си, проклет стар глупако?
– Какво, за бога, се е случило?
Майка му излезе в коридора от кухнята с кърпа и чиния в ръка.
От дневната се появи строгата фигура на баща му.
– Попитай него.
Никлас посочи с трепереща ръка към баща си, когото не бе виждал отблизо от седемнайсетата си година.
– Нямам представа за какво говори – баща му дори не погледна сина си. – Каква наглост да идва тук и да ми крещи! Стига сцени, да се маха оттук.
– Много добре знаеш за какво говоря, проклетнико! – Никлас видя със задоволство как баща му изтръпна от тази обида. – Само истински страхливец би се нахвърлил върху малко дете! Ако си я пипнал с пръст, ще се погрижа никога повече да не се изправиш на крака, дяволско изчадие такова...