Майка му изгледа ужасено ту единия, ту другия, преди да надигне глас. Това се случваше толкова рядко, че Никлас веднага млъкна и даже баща му затвори уста, без да е казал нещо.
– Може ли някой да ми обясни какво става? Никлас, не може да се втурваш така вкъщи и да ни крещиш. Ако става дума за Сара, и аз имам право да знам.
Никлас си пое дълбоко дъх и изсъска през зъби:
– Полицаите са разбрали, че оня там – дори не искаше да погледне към баща си – е крещял на Сара и я е заплашвал. В деня, преди да умре. – Отново го обзе силна ярост и се разкрещя: – Какво, по дяволите, ти има? Как може да си позволиш да изплашиш до смърт едно седемгодишно дете и да го наричаш „дяволско изчадие“?! Не разбираш ли, че тя беше само на седем години. На седем! Да не мислиш, че ще повярвам, че това е случайно съвпадение?! Да се нахвърлиш върху нея ден преди да бъде убита! А?
Никлас пристъпи към баща си и той направи крачка назад.
Аста гледаше втрещено мъжа си.
– Вярно ли е? Истината ли казва синът ни?
– Нямам намерение да отговарям на подобни въпроси. Само Господ може да ме държи отговорен за постъпките ми – изрече Арне тържествено и обърна гръб на сина си и на жена си.
– Дори не се и опитвай да се измъкнеш. Сега ще отговаряш пред мен.
Никлас погледна учудено майка си, която последва Арне в дневната със свити в юмруци ръце. Дори Арне остана учуден, че жена му си позволява да му възрази. Отваряше и затваряше уста, без да произнесе нито звук.
– Отговори ми, ако обичаш – продължи Аста и тръгна към Арне, който отстъпваше назад. – Виждал ли си се със Сара?
– Да – сопна ѝ се Арне, правейки последен опит да запази авторитета си, който притежаваше от четирийсет години като някаква даденост.
– И какво ѝ каза?
Фигурата на Аста се извиси заплашително над главите им.
Никлас се стресна, а в очите на баща му се мерна страх.
– Е, бях принуден да проверя дали е пò стока от баща си. Дали е наследила повече черти от моя род.
– От твоя род – изсъска Аста. – Че какво има за наследяване. Сред роднините ти има само псевдоправедници и високомерни надути лелки. Хора за чудо и приказ! Е, и до какъв извод стигна?
Арне ѝ отвърна обидено:
– Мълчи, жено! Аз съм от праведно семейство. От пръв поглед личеше, че момичето не е читаво. Надуто, нагло и вресливо – неподобаващо поведение за малка госпожица. Опитах се да ѝ разкажа за Господ, а тя ми се изплези. Затова ѝ казах някои истини. Смятам, че имам пълното право да го сторя. Явно никой не се е постарал да я възпита, затова трябваше да ѝ се обяснят някои неща.
– И затова я изплаши до смърт? – възкликна Никлас и сви юмруци.
– Видях как дяволът в нея се смали пред очите ми от страх – гордо заяви Арне.
– Ах, ти, стар проклетнико...
Никлас пристъпи към него, но в тоя миг някой почука силно на вратата.
Времето сякаш спря за секунда и напрежението спадна. Никлас разбираше, че бе на косъм да извърши най-големия грях. Започнеше ли да удря баща си, нямаше да спре.
Обърна се и излезе от стаята, без да погледне нито майка си, нито баща си. Отвори външната врата. Мъжът, изглежда, се изненада да го види тук.
– Ъъъ, здравейте. Аз съм Мартин Молин. Виждали сме се и преди. Аз съм от полицията. Искам да поговоря с баща ви.
Никлас отстъпи настрани мълчаливо и тръгна към колата. Усети как полицаят го проследи с поглед.
– Къде е Мартин? – попита Патрик.
– Отиде във Фелбака – отговори Аника. – Шарлот веднага идентифицира лошия чичко. Става дума за дядото на Сара, Арне Антонсон. Явно човекът не е съвсем с всичкия си. А и двамата със сина му не си говорят от доста години.
– Дано Мартин се сети да провери алибито му и за сутринта на убийството, и за новия инцидент с малкото момченце.
– Преди да излезе, провери точния час на инцидента от вчера. Между един и един и половина, нали?
– Да. Добре, че поне на някого мога да разчитам.
Аника присви очи.
– Мелберг още ли не е говорил с Ернст? Доста се изненадах, като го видях тази сутрин. Мислех, че поне временно ще го отстранят, ако не друго.
– Да, знам. И аз си помислих така, като го изпрати вчера вкъщи. И мен ме учуди, че се появи днес, все едно нищо не се е случило. Трябва да поговоря с Мелберг. Този път няма да му позволя да си затвори очите. Иначе аз ще напусна!
Патрик се намръщи.
– Недей да говориш така – ужаси се Аника. – Поприказвай си с Мелберг. Той сигурно вече е решил как да постъпи с Ернст.
– И сама не си вярваш.
Аника сведе поглед. Беше прав. Наистина сама не си вярваше. Тя смени темата на разговора.