Себастиан се изсмя вътрешно на наивността му. Дали ни е гледал, докато се къпем... Та това бе нищо в сравнение с всичко останало, което тровеше живота му. Което сега ще се узнае. Вече знаеше как става това – правят снимки, пазят ги и ги разменят помежду си. Колкото и добре да ги криеха, сега щяха да излязат наяве.
Няма да мине и ден, и за това ще научи цялото училище. Момичетата ще го гледат, сочат с пръст и ще му се присмиват, а момчетата ще ръсят шеги за гейове по негов адрес и ще му махат женствено с ръка всеки път щом мине покрай тях. Никой нямаше да го съжали. Никой нямаше да види зейналата в гърдите му рана.
Себастиан се обърна наляво и се загледа в плаката с Клинт в ролята на Мръсния Хари. Ех, да имаше такъв пистолет. Или още по-добре – автомат. Щеше да последва примера на момчетата в САЩ. Да се втурне в училището в дълго черно палто и да премаже всеки, изпречил се на пътя му. Най-вече готините. Те бяха най-ужасни. Но Себастиан знаеше, че това са случайно мярнали се мисли. Знаеше, че е неспособен да нарани някого. Всъщност какво му бяха виновни те. Вината си бе изцяло негова и затова можеше да нарани само себе си. Можеше да ги спре. Каза ли им изобщо някога „не“? Надяваше се Кай да види мъката му, да съзре болката в очите му и сам да спре.
Всичко бе толкова сложно. Донякъде още беше привързан към Кай. В началото той беше мил с него и дори го даряваше с бащинска обич, която така и не получи от Рюне. С Кай можеше да си говори за всичко. За даскалото, за момичетата, за майка му и за Рюне. Кай го прегръщаше и го изслушваше. Едва по-късно нещата излязоха от релси.
В къщата цареше тишина. Рюне отиде на работа, доволен от получения отговор. Обвиненията срещу Кай са фалшиви, както си и мислеше. Дори очакваше да го види скоро и да го чуе как се оплаква от неоснователните обвинения на полицаите.
Себастиан стана от леглото и излезе от стаята си. Спря се за миг на прага и се обърна назад. Изгледа ги един по един и им кимна като за поздрав. Клинт, Силвестър, Арнолд, Жан-Клод и Долф. Те олицетворяваха всичко онова, което той не беше.
За кратък миг му се стори, че отвърнаха на поздрава му.
Адреналинът все още пулсираше в тялото му след срещата с баща му. Никлас бе в такова бойно настроение, че реши да продължи към следващия човек, с когото имаше неуредени сметки.
Спусна се надолу по хълма Галербакен и рязко заби спирачки, когато видя Жанет в магазина да се подготвя за честването на деня на Вси светии. Никлас паркира колата и влезе вътре. За първи път, откакто я познаваше, не усети онова трепетно чувство, което изпитваше при вида ѝ. Изпита горчивина и яд от отвращение и към себе си, и към нея.
– Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
Жанет се обърна и го изгледа студено, а Никлас така блъсна вратата след себе си, че табелката с надпис „Отворено“ се разтресе.
– Не разбирам за какво говориш.
Жанет му обърна гръб и продължи да изпразва кашона с най-различни предмети за украса, на които да сложи етикет с цена и да ги подреди по полиците.
– Напротив. Отлично разбираш за какво говоря. Била си в участъка и си им наговорила куп глупости, че съм те принудил да излъжеш за алибито ми. Как можа да паднеш толкова ниско? Отмъщение ли търсиш, или просто ти доставя удоволствие да създаваш проблеми на хората? И за какво, по дяволите, го правиш? Загубих дъщеря си преди седмица, а ти не можеш да проумееш, че не искам повече да мамя жена си.
– Толкова много ми обещаваше. – В очите на Жанет проблеснаха искри. – Обеща ми, че ще сме заедно, че ще се разведеш с Шарлот и ще създадем семейство. Обеща ми куп неща, Никлас.
– Така е и защо, по дяволите, го сторих според теб? Защото искаше да го чуеш. Защото с готовност си отваряше краката, когато ти говорех за годежен пръстен и съвместното ни бъдеще. Защото от време на време ми се искаше да се развличам с теб в леглото. Едва ли може да си толкова глупава, че да ми вярваш. Познаваш отлично правилата на играта. Все пак не съм първият женен мъж, минал през леглото ти – добави Никлас грубо, макар да виждаше как след всяка следваща дума тя се свива като от удар.
Вече не даваше пет пари за нея. Прекрачи границата и нямаше смисъл да се опитва да замаже положението или да щади чувствата ѝ. Можеше да ѝ каже само горчивата, болезнена истина, а тя не заслужаваше друго след долната си постъпка.
– Проклета свиня – извика Жанет и посегна към един от разопакованите предмети.