5 Сумп (от шведски) – утайка. – Б. пр.
Познаваха се с медиците и нямаше нужда отново да се представят. Поздравиха се само с кимване.
– Какво се е случило тук? – попита Патрик.
– Доведеният му баща се прибира вкъщи и открива сина си в гаража. Обесил се е.
Един от санитарите посочи гаражната врата, която някой бе спуснал, за да скрие страшната гледка.
Патрик погледна дребния мъж, който седеше на няколко метра от него, и си помисли, че никое човешко същество не заслужава да стане свидетел на подобно нещо. Човекът трепереше като в треска и Патрик знаеше от опит, че това е признак на силен шок. Медиците щяха да се погрижат за него.
– Може ли да влезем?
– Да, просто искахме да се посъветваме с вас, преди да го свалим. Виси там от няколко часа, така че няма смисъл да бързаме. Ние спуснахме гаражната врата. Стори ни се нередно да оставим тялото така, че всеки да може да зяпа.
Патрик потупа санитаря по рамото.
– Постъпили сте правилно. Все пак случаят има отношение към едно от текущите ни разследвания за убийство, затова извиках и лабораторния екип. Трябва да дойдат всеки момент. За тях е важно колкото може по-малко хора да присъстват на мястото на престъплението. Мисля, че е най-добре двамата с Мартин да влезем сами, а вие да изчакате отвън. Ще се справите ли с него? – Патрик кимна към доведения баща на жертвата.
– Джони ще се погрижи. Той е в шок. Но може би ще успеете да поговорите с него. Каза ни, че е намерил писмо в стаята на момчето и нищо не е изнасял оттам.
Патрик тръгна бавно към вратата на гаража, събра смелост и се наведе, за да хване дръжката и да отвори.
Гледката бе толкова ужасяваща, колкото си я представяше. Чу как Мартин се задъха зад гърба му.
За миг му се стори, че момчето сякаш се взира в тях, и той потисна желанието си да побегне в обратна посока. Чу някакво сподавено хълцане зад гърба си. Може би трябваше да предупреди Мартин, но вече беше късно. Обърна се и видя как той изтича до близките храсти и повърна.
Чу как още една кола спря до тяхната и до линейката и предположи, че са пристигнали техниците. Движеше се изключително внимателно не само за да не го упрекнат, но и за да не унищожи някоя улика, ако става дума за престъп-ление. Всичко поне привидно говореше за самоубийство. От куката на тавана висеше дебело въже. Примката се бе впила в шията на момчето, а на пода до него лежеше обърнат стол. Приличаше на кухненски, сигурно го бе донесъл от къщата. Имаше мека седалка с цвят на червена боровинка, чиято жизнерадост контрастираше със зловещата сцена.
Патрик чу добре познат глас зад гърба си.
– Горкото дете, толкова младо.
Турбьорн Рууд, ръководител на екипа на лабораторните техници от Удевала, влезе в гаража и погледна към Себастиан.
– На четиринайсет е – каза Патрик и замълча, ужасен от факта, че едно четиринайсетгодишно момче намира живота си за толкова непоносим, че решава да му сложи край.
– Има ли причина да подозираме престъпление? – попита Турбьорн, докато подготвяше фотоапарата си.
– Не, всъщност няма. Дори е оставил прощално писмо, но още не съм го видял. И тъй като в него споменава името на човек, заподозрян в убийство, бих искал да спазваме правилата.
– За момичето ли става въпрос? – поинтересува се Турбьорн и Патрик мълчаливо потвърди.
– Ясно, засега ще работим по версията, че става дума за смъртен случай при неизяснени обстоятелства. Помоли някого от колегите да се заеме с писмото, за да не мине през много ръце, преди да го анализираме.
– Веднага отивам – каза Патрик с облекчение.
Най-накрая имаше повод да се махне от гаража. Навън Мартин бършеше устата си със салфетка.
– Извинявай – каза той и погледна мрачно обувките си, покрити с остатъци от обяда му.
– Няма нищо. И на мен ми се е случвало. Техниците и лекарите ще се погрижат за него. Отивам да видя писмото, а после ще се опитам да поговоря с баща му.
Мартин кимна и се наведе да изтрие обувките си. Патрик махна на едно от момичетата от бригадата на техниците. Тя взе чантата си с оборудването и го последва.
В къщата цареше зловеща тишина. Бащата на момчето ги проследи с поглед, когато влязоха вътре. Патрик се огледа.