Животът обаче за пореден път ѝ изигра лоша шега. Не бе ѝ подготвил нито бляскави празници, нито бижута. Оке се оказа ужасно стиснат и се налагаше да се бори за всяка стотинка. На всичкото отгоре дори не скри разочарованието си, когато половин година по-късно получиха телеграма, че цялото наследство от починалия ѝ съпруг богаташ е било пропиляно заради една погрешна инвестиция. Агнес, разбира се, сама бе изпратила телеграмата. Гордееше се истински с представлението, което спретна, когато я получи, и най-вече с драматичния си припадък. Само дето не очакваше такава бурна реакция от страна на Оке. Това я накара да се замисли дали безвъзвратно изгубеното ѝ богатство не бе основната причина за предложението му за женитба. Стореното – сторено. Сега и двамата трябваше да се примирят с последствията и да се опитат да живеят един с друг.
В началото се дразнеше от неговото скъперничество и липсата на каквато и да било инициативност. Най-много обичаше да си стои вкъщи, всяка вечер, да изяде вечерята, която сервираха на масата му, да прочете вестника или една-две глави от някоя книга, след което да намъкне старческата си пижама и да се пъхне в леглото малко преди девет. В началото на брака им търсеше физически контакт с нея почти всяка вечер, но за щастие, апетитът му намаля до два пъти месечно. Винаги държеше лампата да е загасена и дори не си правеше труда да свали горнището на пижамата си. Обаче Агнес забеляза, че на следващата сут-рин с по-голяма лекота успяваше да измъкне някоя друга пара от него, и не пропускаше да се възползва от всеки такъв случай.
С годините обаче раздразнението ѝ прерасна в омраза и Агнес по всякакъв начин се опитваше да открие слабото му място. Когато забеляза, че Оке все повече се привързва към момичето, реши, че най-после го е открила. Виждаше, че не одобрява наказанията ѝ, но е твърде боязлив, за да се опита да защити Мери. Доставяше ѝ огромна наслада да настройва детето срещу него.
Агнес прекрасно знаеше, че Мери копнее за ласки и внимание, и разбираше, че ако ѝ ги дава, като същевременно ѝ нашепва всевъзможни лъжи за Оке, може да види как отровата прониква в детската душа. А след това да се наслаждава на плодовете от усиления си труд.
Горкият Оке не можеше да разбере с какво се е провинил. Виждаше, че момичето все повече се отдалечава, и не можеше да не забележи омразата в очите му. Подозираше, разбира се, че това е дело на Агнес, но не можеше да определи как подклажда омерзението в душата на дъщеря си. Използваше всяка възможност да поговори с Мери и дори се опита да купи обичта ѝ с тъй харесваните от нея сладкиши. Но нищо не помагаше. Момичето неумолимо го отблъскваше и колкото повече се увеличаваше разстоянието помежду им, толкова повече се озлобяваше против жена си. След осем години брак с Агнес Оке осъзна, че е сгрешил, но нямаше сили да се измъкне от капана. Макар момичето да не го признаваше, той знаеше, че е единствената ѝ опора. Беше невъзможно да предположи какво ще направи с детето жена му, ако той ги напусне. Вече нямаше никакви илюзии за истинската същност на Агнес.
Тя беше напълно наясно със ситуацията. Притежаваше толкова остра интуиция, че четеше мислите на хората като отворена книга.
Бе седнала пред огледалото и се тоалираше. През последната половин година имаше страстна връзка зад гърба на Оке с един от най-добрите му приятели. Вдигна черната си коса, която нямаше нито един бял косъм, пръсна няколко капки парфюм зад ушите, по китките и между гърдите си. Носеше черно копринено бельо с дантели, подчертаващо изящната ѝ фигура, на която биха завидели много млади момичета.