Очакваше с нетърпение срещата им, която, както обикновено, щеше да се състои в хотел „Егерш“. За разлика от Оке, Пер-Ерик беше истински мъж и за нейно най-голямо удоволствие все по-често споменаваше за евентуален развод със съпругата си. Агнес не бе чак токова наивна, да вярва безкористно на подобни обещания от страна на женени мъже, но беше наясно, че любовникът ѝ цени високо уменията ѝ в леглото. Дори повече от нормалното, докато пълничката му съпруга не можеше да се хване на малкия ѝ пръст.
Проблемът бе Оке. Съзнанието на Агнес работеше на пълни обороти. Погледна в огледалото и видя кръглото лице и големите очи на вечно гладната си дъщеря.
Мартин смени дрехите си, дълго стоя под душа, но въпреки това още усещаше миризмата на повръщано в ноздрите си. Самоубийството и последвалият разговор с Патрик, който сподели, че някой е нападнал Мая, силно го потресоха и го изпълниха с чувство на безсилие. Имаше толкова много нишки, толкова много събития, че не знаеше дали някога ще успеят да открият истината.
Застана пред вратата на Патрик, но се поколеба. Предвид случилото се вчера, колегата му може да си е взел почивен ден. От стаята се чу шум, което му подсказа, че Патрик е вътре. Почука внимателно и след като Патрик се обади, Мартин прекрачи прага.
– Не бях сигурен, че ще работиш днес. Мислех, че ще останеш вкъщи с Ерика и Мая.
– Доста се изкушавах, но още повече ми се иска да хвана този психопат.
– Нима Ерика се съгласи да остане вкъщи сама? – попита Мартин тактично, като не беше сигурен дали е редно да задава такива въпроси.
– Искаше ми се да има някой при тях, но тя ме увери, че всичко е наред. Въпреки това се обадих на приятеля ѝ Дан, който беше на гости у нас, когато това се случи. Обеща ми да ги наобиколи.
– Не откри ли някаква следа?
– За съжаление, не. Дъждът е отмил всичко. Изпратих гащеризона на Мая и сега чакам резултат. Според мен това е чиста формалност – няма как случаят да не е свързан с останалите.
– Но защо Мая?
– Кой знае. Вероятно за да ме сплашат. Заради нещо, което съм направил или съм пропуснал да направя по време на разследването. Ох, не знам – продължи той отчаяно. – Остава ни само да работим усилено, за да изясним всичко по-скоро и най-накрая да си отдъхнем.
– С какво да започнем? Може би с разпита на Кай?
– Да, ще разпитаме Кай.
– Предполагам, помниш, че Кай вече беше в ареста, когато...
– Разбира се, че помня – с досада отговори Патрик. – Но това не означава, че той не може да бъде замесен по някакъв начин. Или че на съвестта му не тежи нещо друго.
– Добре, просто попитах. – Мартин вдигна ръце, опитвайки се да се защити. – Само ще се съблека и ще се върна.
Патрик събра нещата си, за да отиде в стаята за разпити, когато иззвъня телефонът. На дисплея се изписа името на Аника. Вдигна слушалката, надявайки се да не е нещо важно. Нямаше търпение да притисне оня боклук, когото държаха в ареста. Особено с оглед на последните събития.
– Да?
Усети, че гласът му прозвуча по-рязко. Добре, че Аника не им връзва кусур. Поне се надяваше да е така.
Патрик я изслуша с нарастващ интерес и накрая разпореди:
– Изпрати ги при мен.
Изтича до стаята на Мартин, който в това време съб-личаше якето си, и съобщи:
– Дошли са Шарлот и Никлас и искат да говорят с мен. Ще трябва да поотложим разпита.
И без да дочака отговора на колегата си, се върна в стаята си. Чу стъпки в коридора пред вратата си и приглушени гласове. Родителите на Сара влязоха плахо в кабинета му и Патрик се ужаси, като видя изтерзаното лице на Шарлот. Бе се състарила от последната им среща, а дрехите буквално висяха на тялото ѝ. Никлас също изглеждаше уморен и измъчен, но не като съпругата си. Седнаха на столовете за посетители. В последвалата тишина Патрик се замисли какво ли толкова важно имат да съобщят, та идват без предупреждение.
Никлас заговори пръв.
– Ние... ви излъгахме. Или по-точно казано, премълчах-ме някои неща.
Въпреки обзелото го силно любопитство, Патрик изчака Никлас сам да продължи.
– Става дума за нараняванията на Албин. За които подозирахте, а вероятно още подозирате мен. Беше, беше...
Никлас, изглежда, търсеше точните думи, но Шарлот го изпревари.
– Беше Сара.
Гласът ѝ прозвуча някак механично и не изразяваше никакви чувства. Патрик едва не подскочи. Не очакваше да чуе такова нещо.
– Сара? – повтори той неразбиращо.
– Да, нали знаете, че Сара имаше известни проблеми. Трудно контролираше импулсите си и изпадаше в ужасни пристъпи на ярост. Преди да се роди Албин, си го изкарваше на нас. Но ние винаги намирахме начин да се защитим, така че никой да не пострада, нито ние, нито тя. След раждането на Албин...