Гласът на Шарлот ѝ измени и тя се загледа в ръцете си, които трепереха в скута ѝ.
– Ситуацията излезе извън контрол след раждането на Албин – продължи Никлас. – С цялата си наивност си мислехме, че братчето ще ѝ окаже ползотворно влияние. Че може би ще събуди инстинкта да го защитава и да се грижи за него. Сега разбирам колко глупави сме били. Тя го намрази, защото ангажираше нашите грижи и време. Използваше всяка възможност да го нарани. Опитвахме се да не ги оставяме сами и да ги следим всяка секунда, но това бе невъзможно. Тя беше толкова бърза... – Те се спогледаха и Никлас продължи: – Опитахме всичко. Терапев-ти, психолози, лечение на агресията. Дори променихме дневното ѝ меню, като изключихме напълно захарта и въглехидратите. Някои учени смятат, че подобна диета има положително въздействие в случаи като нейния, но и това не помогна. Накрая не знаехме какво да правим. Рано или късно, щеше да му нанесе наистина сериозна травма. Не искахме да я изпратим другаде. А и къде можехме да я изпратим? Когато се появи място във Фелбака, решихме, че това е единственото спасение. Пълна промяна на обстановката. А и майката на Шарлот и Стиг щяха да ни помагат. Звучеше идеално.
Сега гласът на Никлас трепна, а Шарлот погали нежно ръката му. Двамата бяха преживели такъв ад и в известен смисъл го преживяваха и сега.
– Искрено ви съчувствам! Но трябва да ви попитам: имате ли доказателства, които потвърждават думите ви?
Никлас кимна.
– Предположих, че ще ни попитате. Затова приготвихме списък на хората, с които общувахме във връзка със Сара. Свързахме се с тях и предупредихме, че може да им се обадят от полицията и че може спокойно да предоставят информацията, без да се притесняват за професионалната тайна.
Никлас подаде списъка на Патрик, който го пое мълчаливо. Не се усъмни нито за миг, че това е истина, но въпреки това трябваше да получи потвърждение.
– Научихте ли нещо ново? От Кай? – подпита Шарлот боязливо.
– Разпитваме го във връзка с някои факти. Но за съжаление, не мога да ви кажа повече.
Патрик забеляза, че Никлас иска да каже още нещо, но не може да намери точните думи. Затова реши да го изчака спокойно.
– А що се отнася до алибито ми... – погледна Шарлот, която отново му кимна едва забележимо. – Бих искал отново да си поговорите с Жанет. Излъгала ви е, че не съм бил там, за да ми отмъсти, когато сложих край на връзката ни. Сигурен съм, че ако я притиснете малко, ще ви каже истината.
Патрик не се изненада. Още тогава му се стори, че думите ѝ прозвучаха фалшиво. Е, щеше да се заеме с това по-късно. Ако се наложи. Надяваше се въпросът с алибито на Никлас да се разреши от само себе си след предстоящия днес разпит.
Съпрузите се изправиха, готови да се сбогуват. В това време иззвъня мобилният телефон на Никлас. Той излезе в коридора, за да се обади, а на лицето му се изписа притеснение.
– В болница? Сега? Спокойно, веднага идваме.
Обърна се към Шарлот, която стоеше с Патрик на прага.
– Състоянието на Стиг внезапно се е влошило. Карат го в болницата.
Патрик остана загледан в бързо отдалечаващите се фигури. Нима ги е сполетяла още една беда?
Потърси убежище в черквата. Думите на Аста жужаха в главата му като рояк разярени оси. Целият му свят бе на път да се разпадне. Дойде в божия храм с надеждата да получи отговор, но срещна мълчание. Седеше на първата пейка, имаше чувството, че каменните стени го притискат, че Исус му се усмихва подигравателно от кръста. Защо не го бе забелязал досега?
Някакъв звук зад гърба му го накара да се обърне. Неколцина шумни немски туристи влязоха в храма и започнаха да щракат с фотоапаратите. Туристите винаги са го дразнели, а сега това беше последната капка.
Арне се изправи в цял ръст и така се разкрещя, че от устата му полетяха пръски.
– Махайте се оттук! Веднага! Вън!
Макар да не разбираха думите, тонът му не остави съмнение и туристите изтичаха уплашени навън.
Арне седна обратно на пейката, доволен, че е могъл да покаже властта си, но подигравателната усмивчица на Исус го върна към мрачните мисли.
Погледът му попадна на амвона и в сърцето му се вля смелост. Бе крайно време да изпълни мисията си.
Животът бе толкова несправедлив. Открай време плуваше срещу течението. Всичко постигаше с тежък труд. Никой не виждаше истинските му качества. Ернст не можеше да разбере околните. Какъв им е проблемът? Защо всички го гледат накриво и шушукат зад гърба му? Защо не му дават възможност да се издига както заслужава? Открай време е така. Още от училище. Съучениците му все се обединяваха срещу него. Момичетата му се присмиваха, а момчетата го биеха по пътя за къщи. Не чу нито една добра дума даже когато баща му падна и се надяна на вилата за сено. Вместо това змийските им езици шепнеха, че горката му майка е виновна. Нямаха капка срам.