– И така, приятелю, ето че седим тук.
Ернст демонстративно включи касетофона.
Морган се заоглежда неспокойно. Интуицията му подсказваше, че нещо не е наред.
– Не сте ми приятел – заяви той. – Не се познаваме, как може да сме приятели? Приятелите се познават. – След известно мълчание продължи: – Дойдох да си взема компютрите. Затова дойдох. Казахте ми, че сте приключили с тях.
– Да, така ти казах – ухили се Ернст. – Но разбираш ли, аз те излъгах. За едно си прав: не съм ти приятел. В момента дори съм най-големият ти враг.
Ернст попрекали с театралния си тон, но остана много доволен от репликата си, която май беше чул в някакъв филм.
– Не искам да оставам повече тук – захленчи Морган, поглеждайки към вратата. – Искам да ми дадете компют-рите и да се върна у дома.
– Забрави за това. Има да почакаш, докато отново видиш дома си. – По дяволите, страхотно го даваше. Трябва да започне да пише сценарии за американски екшън филми. После продължи: – Разбираш ли, ние вече знаем, че ти си утрепал момичето. Намерихме якето ѝ в къщата ти и имаме куп други доказателства, които потвърждават вината ти.
Последното му твърдение беше лъжа, но Морган нямаше как да го знае. Какво да се прави, в тази игра няма правила.
– Но аз не съм я убил. Макар че понякога ми се искаше – призна Морган тихо.
Ернст усети прилив на радост. По дяволите, дори не си бе представял, че всичко ще мине толкова лесно.
– Не се и опитвай да ни баламосваш с подобни приказки. Разполагаме с якето и с други доказателства, а повече не е и нужно. Но за теб ще е по-добре, ако признаеш и разкажеш как е станало всичко. Може би тогава няма да те вкарат в затвора за цял живот. А в затвора със сигурност няма да получиш компютрите си, така да знаеш.
За първи път съзря искрена емоция у идиота. Чудесно! Значи, бе успял да го паникьоса. Скоро щеше съвсем да омекне. Оставаше да използва един последен трик и идиотът му беше в кърпа вързан. Научи го от американските криминални сериали, към които беше пристрастен. Щеше да го остави да се поизпоти малко сам. Когато поразмисли за положението си, щеше да си признае, преди Ернст да успее да изрече „Анди Сипович“6.
6 Герой от американски криминален сериал. – Б. пр.
– Трябва да отида до тоалетната и ще продължим разговора.
Обърна гръб на Морган и тръгна към вратата, докато той бръщолевеше с умолителен глас:
– Не съм го направил. Не мога да стоя в затвора до края на живота си. Не съм я убил. Не зная как якето е попаднало у дома. Тя беше облечена с него, когато се прибра вкъщи. Моля ви, не ме оставяйте тук. Доведете мама, искам да говоря с мама. Мама ще ви обясни всичко, моля ви...
Ернст бързо затвори вратата след себе си, за да не се чува идиотското му дрънкане в коридора. Аника го видя и го погледна подозрително.
– Какво правиш там?
– Проверих нещо. Мислех, че съм забравил портфейла си в една от стаите за разпит.
Тя, изглежда, не му повярва, но не продължи да го разпитва. В следващия миг надникна през прозорчето и възкликна:
– Какво, за бога, става?
– Какво? – попита Ернст и нещо го жегна под лъжичката.
– Някакъв мъж току-що скочи през прозореца и се затича към шосето.
– По дяволите! – Ернст удари рамото си във вратата, като забрави, че е заключена.
– Отвори вратата, по дяволите! – изкрещя той на Аника, която уплашено изпълни командата.
Ернст се втурна след Морган. Видя го как погледна назад и се затича още по-бързо. Забеляза с ужас как един черен микробус се приближава към участъка с непозволена скорост.
– Нееее – изкрещя полицаят паникьосан.
В следващия миг се чу тъп удар и настъпи тишина.
Мартин недоумяваше защо Шарлот и Никлас настояваха спешно да говорят с Патрик. Надяваше се да представят информация, която да оневини Никлас. Не искаше и да си помисли, че един баща може да убие собствената си дъщеря.