Все още имаше много въпроси, свързани с Никлас. Медицинският картон на Албин засилваше подозренията срещу него, а Никлас не успя да ги убеди, че той не е нанасял травми на детето. Но несъответствията оставаха. Никлас беше противоречива личност. На пръв поглед оставяше впечатление на стабилен човек и вдъхваше сигурност, но не можеше да сложи ред в личния си живот. И Мартин не беше ангел през ергенските си години, но след като заживя с приятелката си, не можеше да проумее как човек може така да мами жена си. Какво ли говори на Шарлот, когато се прибира от Жанет? Как е могъл да разговаря с непринуден тон, как е намирал смелост да я гледа в очите, след като току-що е бил при любовницата си? Това Мартин не го разбираше.
Никлас му разкри неподозирани страни от характера си. Мартин си спомни изражението на лицето му, когато днес го видя у баща му. Имаше чувството, че е готов да го убие, и бог знае какво би се случило, ако не беше полицията.
Но въпреки това Мартин не вярваше, че е способен да удави дъщеря си. И какъв мотив би имал?
Шарлот и Никлас претичаха покрай стаята му и прекъснаха мислите му. Закъде ли са се забързали?
На прага се появи Патрик и Мартин въпросително вдигна вежди.
– Травмите на Албин е нанасяла Сара – съобщи Патрик, сядайки на стола за посетители.
Мартин очакваше всичко друго, но не и това.
– Сигурен ли си, че казват истината? Може би Никлас просто се опитва да разсее подозренията около себе си?
– Може и така да е – съгласи се уморено Патрик. – Но трябва да призная, че им вярвам. Разбира се, редно е да проверим. Получих телефонните номера и имената на хора, с които можем да се свържем. А и изглежда, Никлас има алиби за сутринта на убийството. Според него Жанет ни е излъгала, че не е бил при нея. Един вид, за да му отмъсти, че е сложил край на връзката им. Дори и тук съм склонен да му повярвам, макар че ще трябва сериозно да поговорим с нея.
– Каква проклета... – възкликна Мартин, а Патрик кимна, още преди да е довършил изречението.
– Мда, хората определено показаха най-лошите си черти по време на това разследване – допълни той. – Тъкмо като говорим за това, май е време да пристъпим към разпита на Кай.
Мартин взе бележника си и тръгна след Патрик, който вече беше в коридора. Попита го в гръб:
– Педерсен да се е обаждал? Относно пепелта по пуловера на малкото момченце?
– Не, но ми обеща, че ще извършат анализа на неговата дрешка и на Мая по най-бързия начин. Готов съм да се обзаложа, че пепелта е от един и същи източник.
– Какъвто и да е той?
– Да, какъвто и да е.
Влязоха в стаята за разпити и седнаха срещу Кай. Всички мълчаха и Патрик спокойно прелистваше документите пред себе си. За свое най-голямо задоволство видя как Кай притеснено закърши ръце, а по горната му устна избиха капчици пот. Чудесно, той нервничи. Това щеше да улесни разпита. Патрик изобщо не се притесняваше, особено като се има предвид с колко много доказателства разполагаха след обиска на дома му. Службата му щеше да е значително по-лека, ако при всяко разследване разполагаха с подобен доказателствен материал.
Но бодрото му настроение се помрачи, когато извади копието от предсмъртното писмо на момчето, което му напомни за престъплението на арестанта. Патрик сключи решително ръце и погледна Кай, който мигаше притеснено.
– Всъщност не е нужно да разговаряме с вас. Разполагаме с достатъчно доказателства, за да ви изпратим зад решетките, и то за много дълго. Но въпреки това бихме искали да ви дадем възможност да ни изложите своята гледна точка. Такива сме ние. Добряци.
– Не знам за какво говорите. Това е нарушение на закона. Нямате право да ме държите тук. Невинен съм.
Патрик кимна съчувствено.
– Знаете ли, почти ви вярвам. И може би щях да ви повярвам докрай, ако не беше това.
Извади няколко снимки от дебелата папка и ги помести към Кай. С удовлетворение наблюдаваше как Кай първо пребледня, а после почервеня като рак и объркан, погледна Патрик.
– Нали ви казах, че нашите компютърни специалисти си ги бива. Предупреждавах ви, че нищо не изчезва безвъзвратно. Доста добре сте чистили твърдия си диск, но не твърде умело. Намерихме всичко, което сте сваляли от интернет и сте споделяли с приятелите си педофили. Снимки, имейли, филми. Всичко до последния килобит.
Устните на Кай се раздвижиха, сякаш се опитваше да каже нещо, но остана ням.
– Сега мълчите, така ли? Впрочем утре ще пристигнат двама колеги от Гьотеборг, които също искат да говорят с вас. Намират новите ни улики за изключително интересни.