Шарлот скочи от колата веднага щом спряха на паркинга. Затича се към входа и дори не изчака Никлас. Той познаваше болницата по-добре от нея и скоро щеше да я настигне.
– Шарлот!
Лилиан тръгна към нея, обляна в сълзи, с широко разперени ръце, когато я видя да влиза в чакалнята. Всички погледи бяха обърнати към нея. Разплаканите хора предизвикват у околните същата реакция като при катастрофа. Никой не можеше да откъсне поглед от тях.
Шарлот потупа неловко майка си по гърба. Лилиан не бе много по милувките и затова ѝ се струваше странно да я прегърне.
– О, Шарлот, толкова е ужасно! Качих се да му дам малко чай и го намерих съвсем отнесен! Взех да го викам и дори го разтърсих, но той не реагираше. Никой не може да ми каже какво му е! Държат го в реанимацията и не ме пускат да вляза. Нима нямам право да съм до него, не мислиш ли? Представи си, че умре!
Лилиан крещеше толкова силно, че думите ѝ ехтяха в чакалнята, а от погледите на хората Шарлот се почувства още по-неловко. След това се стегна и си спомни, че майка ѝ винаги преиграваше, но сега тревогата ѝ бе искрена.
– Седни, а аз ще отида да взема кафе. Никлас скоро ще дойде. Веднага ще му дадат информация, все пак го познават.
– Мислиш ли?
Лилиан стисна силно ръката на дъщеря си.
– Да.
Шарлот внимателно освободи ръката си. Сама се изненада от спокойствието, с което говореше. Загубата на Сара бе притъпила чувствата ѝ, затова сега успяваше да запази мисълта си трезва, въпреки притеснението за Стиг.
Отдъхна си, като видя Никлас да влиза в чакалнята, и го посрещна на вратата.
– Мама е в истерия. Ще отида да взема кафе. Обещах ѝ да се опиташ да провериш какво е състоянието му.
Никлас вдигна ръка и погали Шарлот по бузата. Този жест бе толкова непривичен, че тя трепна от учудване. Дори не можеше да си спомни дали някога преди бе проявявал подобна нежност.
– Как си? – попита я той с искрена тревога, а сърцето ѝ се изпълни с трепетна радост, въпреки мъчителните обстоятелства.
– Добре съм – усмихна се тя като доказателство, че стои здраво на краката си.
– Сигурна ли си?
– Напълно. Поговори с колегите си, за да разберем какво става.
Никлас изпълни заръката ѝ. Върна се малко по-късно, когато двете с Лилиан вече пиеха кафето си, и седна до тях.
– Е? Научи ли нещо?
Шарлот се опита мислено да извлече някоя добра новина от съзнанието му. За свое огорчение не успя.
– За съжаление, трябва да се подготвим за най-лошото. Правят всичко по силите си, но не е сигурно дали Стиг ще доживее до вечерта. Остава само да чакаме.
Дишайки тежко, Лилиан се хвърли на врата на зет си, който също толкова сковано като Шарлот се опита да я погали по гърба. Шарлот имаше чувството, че присъства на един вид дежавю. Майка ѝ беше в същото състояние, когато почина баща ѝ. Тогава лекарите се видяха принудени да ѝ дадат успокоителни, за да не рухне съвсем. Всичко бе толкова несправедливо. Не стигаше ли, че загуби вече един съпруг. Шарлот се обърна към Никлас.
– Не могат ли да определят какво му е?
– Правят му всевъзможни изследвания и сигурно ще разберат каква е причината. Сега е най-важно да успеят да запазят живота му, за да приложат правилното лечение. Може да е всичко – от рак до вирусна инфекция. Казаха само, че е трябвало отдавна да го доведем в болницата.
Шарлот забеляза как по лицето му се мярна сянката на вина. Тя сложи глава на рамото му.
– Никлас, ти си един обикновен човек. Стиг отказваше да дойде в болницата, а и състоянието му не изглеждаше толкова сериозно, когато го прегледа, нали? От време на време дори се подобряваше и болката изчезваше.
– Не трябваше да го слушам. Нали съм лекар! Трябваше да постъпя другояче.
– Не забравяй, че имахме и други проблеми – прошепна Шарлот, но Лилиан успя да ги чуе.
– Защо все нас ни сполетяват подобни нещастия? Първо Сара, а сега и Стиг – захлипа тя и издуха нос в салфетката, която ѝ подаде Шарлот.