– Кай знае ли?
– Да, това е отделна история. С Мартин го разпитвахме, когато стана злополуката. Трябваше да го оставим и да изтичаме навън. Струва ми се, че ако беше се случило няколко минути по-късно, щяхме да получим от него показания. Сега се е затворил напълно в себе си и отказва да говори. Обвинява ни за смъртта на Морган, а и донякъде е прав. Утре трябваше да дойдат няколко колеги от Гьотеборг, за да го разпитат, но се наложи да отложим за неоп-ределено време. Адвокатът му забрани всякакви разпити предвид обстоятелствата.
– Значи, все още не знаете дали е замесен в убийството на Сара? И в случилото се вчера.
– Не. Знаем само, че Кай не е могъл да извади Мая от количката, тъй като по това време беше в ареста. Впрочем Дан мина ли оттук? – попита Патрик и погали нежно дъщеря си, която бе поел в скута си.
– О, да, имаме си добър пазач! Накрая едва не го изгоних. Тръгна си преди половин час. Няма да се изненадам, ако го заварим в градината със спален чувал.
– Да, напълно възможно е – разсмя се Патрик. – Във всеки случай съм му длъжник. По-спокойно ми е, като знам, че не сте сами.
– Двете с Мая се канехме да си лягаме, но ако имаш нужда от компания, можем да останем още малко.
– Не се обиждай, но предпочитам да остана сам. Имам още малко работа, а после може да погледам телевизия, за да се отпусна.
– Добре, направи, както намериш за добре.
Ерика се изправи, целуна Патрик по устата и взе Мая от ръцете му.
– Всъщност как мина денят ти? – попита я той, когато тя вече беше стигнала до средата на стълбата.
– Добре – каза Ерика и Патрик усети в гласа ѝ някаква нова бодра интонация. – Днес изобщо не е спала на гърдите ми, а само в количката. А и да е плакала, най-много по двайсетина минути, а последния път – само пет.
– Чудесно. Май вече държиш ситуацията под контрол.
– Да, това е истинско чудо – разсмя се Ерика, но продължи сериозно. – Сега не я оставям да спи навън. Никога повече няма да посмея да го сторя.
– Извинявай, че бях такъв... глупак онзи ден.
Не искаше да рискува отново да изтърси някоя глупост, затова внимателно подбра думите, с които да ѝ се извини.
– Няма нищо. Напоследък съм твърде чувствителна. Но си мисля, че нещата ще се променят. Ужасът, който преживях, докато я нямаше, ми помогна да разбера колко ценя всяка минута, прекарана с нея.
– Да, разбирам какво имаш предвид.
Патрик ѝ помаха с ръка, докато Ерика се изкачваше нагоре към спалнята.
Спря звука на телевизора, извади касетофона, натисна копчето за превъртане назад, а след това за пускане на касетата. В участъка вече беше чул няколко пъти записа с тъй наречения разпит на Морган, проведен от Ернст. Не че си казаха много, но нещо не му даваше мира, което не можеше да определи.
Прослуша още три пъти лентата и се отказа. Остави касетофона на масата в хола и отиде в кухнята. Порови се из шкафовете и си направи чаша горещ шоколад и няколко сандвича с кашкавал и хайвер. След това отново пусна звука на телевизора и се загледа в „Нощта на престъпленията“ по „Дискавъри“. Беше странно за един полицай да гледа за почивка реконструкции на истински престъпления, но това винаги го успокояваше, защото всяко престъпление там винаги биваше разкрито.
Докато гледаше предаването, му хрумна една идея от личен характер. Приятна и животворна, която прогони всички мрачни размисли, свързани с престъпления и смърт. Патрик даже се усмихна в мрака. Трябваше да пообиколи магазините.
Светлината в килията беше ярка и безмилостна. Сякаш проникваше във всяко кътче на душата му, във всяко мрачно скривалище. Опита да се спаси от нея, като закри лице с ръцете си, но усети как свети в тила му.
Целият му свят рухна само за няколко дни. Сега осъзнаваше колко наивен е бил, когато вярваше, че е недосегаем. Беше част от една общност, по-висша от обикновения свят. Те не бяха като другите. Бяха по-добри от тях, по-просветени. Околните не разбираха, че бяха водени от любов. Само от любов. Сексът беше просто съвсем малка част. Страст, това беше най-точната дума. Младата кожа бе толкова чиста и девствена. А детската душа толкова невинна, неопетнена от мръсните помисли на възрастните. Единствената им цел бе да помогнат на тези млади хора да се развиват, да постигнат целия заложен в тях потенциал. Да разберат какво е любов. Сексът беше просто средство, а не цел. Стремяха се само към хармония, към сливане на душите. Към съюз между старост и младост, красив и чист.
Но никой не го разбираше. Те често обсъждаха това в чата. Останалите бяха толкова глупави и тесногръди, че дори не се опитваха да разберат очевидното. Вместо това нямаха търпение да опетнят действията им и с това да заклеймят и самите деца.