Затова разбираше Себастиан. Момчето беше убедено, че никой няма да го подкрепи, че ще го преследват с омразни и погнусени погледи. Едно не можеше да проумее – защо му отправяше толкова тежки обвинения в предсмъртното си писмо. Така нарани чувствата му. Вярваше, че бяха постигнали дълбоко мисловно единство по време на срещите си и че душата на Себастиан, въпреки първоначалната задължителна съпротива, бе поела доброволно към неговата. Физическото им общуване бе от второстепенно значение за Кай. Истинската му награда бе усещането за докосване до извора на младостта. Нима Себастиан не го разбираше? Дали се бе преструвал през цялото време, или бе решил да се подчини на обществените норми и затова се отричаше от единството им в последното си писмо? Кай страдаше, че никога няма да узнае отговора на тези въпроси.
Опитваше се да не мисли за другата смърт. Откакто му съобщиха за смъртта на сина му, се стараеше да прогони мисълта за него. Сякаш мозъкът му отказваше да приеме жестоката истина, но безмилостната светлина на килията изпълваше съзнанието му с нежеланите картини. Въпреки това не можеше да прогони злокобното усещане, че това е неговото наказание. Но защо? Не бе направил нищо лошо. През годините просто обичаше и бе обичан. Това бе всичко. Алтернативният вариант беше ужасен и немислим. Разбира се, беше любов.
Знаеше, че никога не успя да бъде добър баща за Морган. Не можа да го обикне от самото начало. Възхищаваше се на Моника, която се привърза към странното тромаво дете. Хрумна му още нещо. Може би сега щяха да го обвинят, че е посягал и на Морган? Тази мисъл го разстрои. Морган все пак беше негов син, негова плът и кръв. Това щяха да кажат. Поредното доказателство за тесногръдието и глупостта им. Не можеха да сравняват обичта между баща и син с обичта му към останалите. Те не бяха равностойни.
Кай все пак обичаше Морган. Моника не го вярваше, но това бе истината. Просто не намери подход към него. Детето отхвърляше всичките му опити, а той понякога се чудеше дали Моника несъзнателно не му пречи да се сближи със сина си в желанието си той да принадлежи само на нея. Да търси утеха само у нея. Държеше Кай настрани, макар да го упрекваше и обвиняваше, че не се интересува от детето. Кай беше наясно, че това е тайното ѝ желание. Но вече беше твърде късно да се промени нещо.
Металната светлина на луминесцентната лампа го зас-лепяваше. Кай легна на пода и се сви в позата на ембрион.
Съдебните лекари от телевизионния екран разрешиха три случая за четирийсет и пет минути. Всичко изглеждаше толкова лесно, но Патрик знаеше, че всъщност не е така. Въпреки това се надяваше Педерсен да му се обади на следващия ден с отговор за пепелта по пуловерчето на Лиам и гащеризона на Мая.
Представиха поредния нов случай. Легнал на дивана, Патрик гледаше програмата с половин око и усещаше как постепенно се унася в сън. Един след друг детайлите от случая започнаха да достигат до съзнанието му, той се изправи и напрегна вниманието си. Случаят беше от САЩ, отпреди няколко години, но обстоятелствата му се сториха притеснително познати. Побърза да пусне видеото на запис, като внимаваше да не изтрие случайно някой от последните епизоди на сапунените сериали, които гледаше Ерика. Иначе лошо му се пишеше. В такива случаи любимата му партньорка си показваше рогата.
Съдебният лекар, който извършваше анализа пред камерата, даваше подробни обяснения. Показа различни диаграми и фотоси, които обясняваха хода на следствието. Патрик разбираше безпроблемно логиката на неговите разсъждения. Обзе го неприятно предчувствие и още веднъж се увери, че лампата за запис върху дисплея на видеото свети. Трябваше да изгледа случая още веднъж.
След като го видя още три пъти, вече беше напълно сигурен. Но имаше нужда от опресняване на паметта. Промъкна се на пръсти в спалнята при Ерика, убеден, че нещата не търпят отлагане. Мая спеше до нея и той предположи, че дъщеря им е получила награда заради доброто си поведение през деня.
– Ерика – прошепна той и внимателно я побутна по рамото.
Страхуваше се да не събуди Мая, но трябваше да говори с Ерика начаса.
Тя промърмори нещо в отговор, без да се помръдне.
– Ерика, моля те, събуди се.
Този път успя да я събуди. Тя потръпна и го погледна неразбиращо.
– Какво, какво има? Да не би Мая да се е събудила? Плаче ли? Най-добре да я взема.
Ерика седна в леглото и понечи да стане.