– Мда, предполагам, че се чудиш защо се появих, без да предупредя, но за жалост, ти нося лоши новини.
– Хм, чудя се какви? – отвърна Елизабет с такъв тон, че Агнес би се стреснала, ако не бе погълната от предстоящата атака.
– Ами виждаш ли – продължи Агнес и внимателно остави чашата на масата, – двамата с Пер-Ерик постепенно... доста се привързахме един към друг. Вече от много време е така.
– И сега сте решили да заживеете заедно – допълни Елизабет и Агнес си отдъхна, че всичко минава много по-лесно, отколкото си представяше.
Тя погледна Елизабет и разбра, че тук се крие някаква уловка. Съпругата на Пер-Ерик я наблюдаваше с подигравателна усмивка, а в очите ѝ се появи студен, пронизващ блясък, какъвто Агнес никога не бе забелязвала у нея.
– Предполагам, че тази новина ти дойде като шок – промърмори Агнес сковано, загубила увереността, че ще може да изиграе докрай добре заучения сценарий.
– Скъпа, наясно съм с връзката ви още от самото начало. Двамата с Пер-Ерик имаме уговорка, която отлично ни устройва. Надявам се, не си мислиш, че си първата или последната? – добави Елизабет с такъв ехиден тон, че на Агнес ѝ се прииска да я зашлеви.
– Не разбирам за какво говориш – отвърна ѝ тя отчаяно.
Имаше чувството, че земята се разклати под краката ѝ.
– Не ми казвай, че не си забелязала, че Пер-Ерик е започнал да охладнява към теб. Не ти се обажда толкова често, трудно го откриваш, по време на срещите ви изглежда разсеян... След четирийсет години брак познавам достатъчно добре съпруга си, за да знам как се държи в подобни ситуации. А освен това съм наясно коя е новата му страст – една трийсетгодишна тъмнокоса секретарка от фирмата им.
– Лъжеш! – възкликна Агнес и пълното лице на Елизабет се замъгли пред очите ѝ.
– Мисли си каквото искаш. Можеш да попиташ и самия Пер-Ерик. А сега е време да си вървиш.
Елизабет стана, отиде в антрето и ѝ подаде демонстративно сивото лъскаво кожено палто. Агнес я последва мълчаливо, неспособна да преглътне думите ѝ. Стоеше на стълбата под поривите на вятъра. Постепенно усети добре познатата ярост. Този път беше по-силна от всякога, най-вече заради собствената ѝ грешка. Защо ли отново се довери на мъж? Сега си получи заслуженото – отново я предадоха.
Тръгна като в унес към паркираната по-надолу по улицата кола, седна на шофьорското място и остана неподвижна цяла вечност. Мислите щъкаха като мравки в съзнанието ѝ и изравяха все по-дълбоки следи на омраза и гняв. Всички стари, скрити в дъното на душата ѝ спомени, изплуваха на повърхността. Толкова силно стискаше кормилото, че кокалчетата на пръстите ѝ побеляха. Спомни си ужасните години в селището на каменоделците, буквално усещаше миризмата на кал и пот от прибиращите се вечер работници. Припомни си нечовешката болка, която помрачаваше съзнанието ѝ по време на раждането на момчетата. Миризмата на пушек, когато къщата във Фелбака изгоря, повея на вятъра на кораба, който я откарваше в Америка, разговорите и гърмежа на тапите от шампанско, страстните стенания на безбройните мъже, преминали през живота ѝ, плачещата Мери на кея в Ню Йорк, последните глътки въздух на Оке, гласа на Пер-Ерик, който ѝ даваше неизпълними обещания. Зад притворените ѝ очи пробягаха и други спомени, а яростта ѝ се развихряше все повече и повече. Правеше всичко възможно, за да си върне живота, който заслужаваше, за който бе орисана. Ала дали той, дали съдбата непрекъснато я препъваха. Всички бяха нас-троени срещу нея и се опитваха да ѝ отнемат това, което ѝ принадлежеше по право: баща ѝ, Андерш, американските кавалери, Оке, а сега и Пер-Ерик. Върволица от мъже, които си приличаха само по едно – бяха я използвали и предали. Когато се смрачи, всички въображаеми и реални обиди се сляха в една огнена мълния в съзнанието на Агнес. Гледаше с празен поглед алеята пред къщата на Пер-Ерик и постепенно усети невероятен покой. Бе изпитвала такова спокойствие един-единствен път и знаеше, че то е породено от увереността, че има само един изход.
Когато светлините на колата му най-накрая прорязаха мрака, Агнес бе прекарала в колата цели три часа, без да помръдне. Нямаше представа колко време всъщност е изминало. Това вече нямаше значение. Всичките ѝ сетива бяха съсредоточени върху стоящата пред нея задача. Нямаше място за съмнение. Цялата ѝ логика, както и представата за евентуалните последствия бяха заглушени от инстинкта за желание да действа.
С премрежени очи го видя как паркира колата, как вади куфарчето, което винаги държеше на предната седалка до себе си, и как слиза. Докато той внимателно заключваше вратата, Агнес запали колата и включи на скорост. След това всичко протече много бързо. Натисна педала на газта докрай и колата потегли послушно към нищо неподозиращата жертва. Агнес пресече напряко моравата, а Пер-Ерик усети приближаващата опасност и се обърна едва когато предницата на автомобила ѝ вече бе само на няколко метра от него. Погледите им се срещнаха за част от секундата, ламарината се вряза в корема му и го прикова към собствената му кола. Той се просна върху капака с разперени ръце и Агнес видя как клепачите му потрепнаха за миг и бавно се затвориха.