Мелберг въздъхна и спусна крака от леглото. Винаги спеше само по слипове и сега пъхна ръка в процепа под голямото си шкембе и намести съдържанието им. Погледна часовника си. Беше почти девет. Щеше да позакъснее за работа, но снощи се прибра след осем, тъй като трябваше задълбочено да се обсъди случилото се. Вече бе започнал да обмисля формулировките за доклада до началството. Най-важното беше да не допусне някоя фатална грешка. Единствената му цел беше да намали отрицателния ефект.
Влезе в дневната и се загледа в спящия Симон. Лежеше по гръб на дивана със зяпнала уста и хъркаше. Единият му крак висеше от дивана. Одеялото се беше изхлузило и Мелберг с гордост установи, че синът му бе наследил неговите физически данни. Симон не беше някакъв кльощав мухльо, а същински здравеняк, който можеше изцяло да прилича на баща си, ако поработеше малко върху себе си.
Опита се да го разбута.
– Ей, Симон, време е да ставаш.
Момчето не му обърна внимание и се обърна на другата страна.
Мелберг продължи да го бута безмилостно. И той обичаше да си поспи сутрин, но нека момчето знае, че тук не е почивен дом.
– Ей, ставай, чуваш ли?
Не последва никаква реакция, Мелберг въздъхна. Явно трябваше да прибегне до тежката артилерия.
Отиде в кухнята, пусна водата да се изтече, докато не стана леденостудена, напълни една кана и се върна в дневната. С весела усмивка изля водата върху беззащитното тяло на сина си, с което постигна желания ефект.
– Какво става, по дяволите! – изкрещя Симон и моментално скочи. Треперейки, грабна захвърлената на пода кърпа и започна да се бърше. – Какво те прихваща? – попита сърдито, навличайки тениската си с череп и името на някаква рокгрупа.
– Закуската ще е готова след пет минути – обяви Мелберг и тръгна към кухнята, подсвирквайки.
Забрави поне за малко проблемите на кариерата си и с огромно удоволствие обмисляше плана за съвместните развлечения със сина си. Поради липсата на стриптийз клубове и казина, трябваше да се задоволят с наличните в Танумсхеде атракции, тоест с музея за руни и викингско изкуство. Не че се интересуваше кой знае колко от заврънкулки по камъните, но поне щяха да са заедно. Това бе новото мото за техните отношения – заедно. Край на непрекъснатите телевизионни игри до късно вечер, които пречеха на общуването им. Вместо това щяха да вечерят заедно, да си говорят и накрая дори да поиграят на монополи.
По време на закуската представи с ентусиазъм плана си на Симон, но трябваше да признае, че не срещна очакваното разбиране. Правеше всичко възможно, за да измисли начин да се опознаят. Жертваше интересите си, за да ходи с момчето по различни музеи, а вместо благодарност Симон бе се втренчил отегчено в купата си с овесени ядки. Беше крайно разглезен. Добре, че майка му, докато не беше късно, реши да го изпрати при баща му, за да го възпитава.
Мелберг с въздишка тръгна на работа. Не е никак лесно да си родител.
Патрик беше на работа още от осем часа. И той не можа да спи добре и едва дочака да се съмне, за да се залови с чакащите го проблеми. Първо трябваше да провери дали снощният му разговор е дал някакъв резултат. С треперещи пръсти набра номера, който вече знаеше наизуст.
– Болницата в Удевала ли е?
Каза името на лекаря, с когото трябваше да говори, и с нетърпение зачака да го свържат. Стори му се, че е изминала цяла вечност.
– Ало, здравейте. Патрик Хедстрьом е. Разговаряхме през нощта. Искам да зная послужи ли ви моята информация?
Изслуша напрегнато отговора и с победен жест вдигна юмрук. Значи, все пак е бил прав!
Затвори телефона и се захвана, подсвирквайки, със задачите, произтичащи от потвърдените данни. Предстоеше му много работа.
Второто му позвъняване бе до прокурора. Беше му се обадил преди по-малко от година със същата специална молба и се надяваше прокурорът да не припадне от почуда.
– Да, правилно ме разбрахте. Трябва ми съдебна заповед за ексхумация. Да, отново. Не, не е същият гроб. Него вече го отворихме веднъж, нали така? – Патрик говореше бавно и отчетливо, като се стараеше да скрие нетърпението си. – Да, и този път е спешно. Бих бил благодарен, ако веднага изпълните молбата ми. Вече ви изпратих всички необходими документи по факса. Трябва да сте ги получили. Става дума за две разрешителни – първото е за ексхумация, второто – за обиск.