Прокурорът все още се колебаеше, а Патрик усети нарастващото си раздразнение. Следващите му реплики прозвучаха далеч по-остро.
– Става дума за убийство на дете, а пък и още един живот е в опасност. Не е случайно хрумване. Обмислил съм всичко и се обръщам към вас с подобна молба само защото развоят на разследването зависи от това. Надявам се да употребите цялата си енергия час по-скоро да ми изпратите отговора. Очаквам той да дойде до обед. И по двата въпроса.
След тези думи затвори телефона с надеждата, че лекото му избухване няма да постигне противоположен ефект. Беше готов да поеме този риск.
Остана му един трети, далеч по-лек разговор. В слушалката прозвуча умореният глас на Педерсен.
– Здравей, Хедстрьом.
– Добро утро, добро утро. По гласа ти познавам, че си работил цяла нощ.
– Да, доста работа ни се отвори по малките часове, но вече сме към края. Остава ми само да оправя документацията и се прибирам.
– Звучи добре.
Патрик изпита угризение на съвестта, че му досажда след тежката смяна.
– Предполагам, че искаш да разбереш резултатите от анализа на пепелта по пуловера и гащеризона. Получих ги вчера късно следобед, но после ме затрупаха с работа и... – Педерсен въздъхна уморено. – Вярно ли е, че гащеризонът е на дъщеря ти?
– Да, вярно е. Вчера сутринта имахме доста неприятно преживяване, но за щастие, всичко се размина без последствия.
– Радвам се да го чуя. Разбирам, че седиш на тръни. В очакване.
– Наистина не отричам. Но не си мислех, че ще си ги получил толкова бързо. Е, какво имаш да ми кажеш?
Педерсен се изкашля.
– Хм, ами да видим... Да, няма никакво съмнение. Съставът на пепелта е идентичен с тази от дробовете на загиналото момиче.
Патрик си отдъхна и осъзна колко много се притесняваше.
– Така, значи.
– Да, така е – потвърди Педерсен.
– Успяхте ли да разберете каква е пепелта? Дали е човешка, или животинска?
– За съжаление, не. Останките са напълно разрушени, почти прахообразни. Може би ако разполагахме с повече материал...
– Чакам разрешително за обиск и се надявам най-накрая да намерим остатъка от пепелта. Веднага ще ти я изпратя за анализ. Може би там ще намерим по-големи частици – с надежда завърши Патрик.
– Да, но не го приемай за сигурно – добави Педерсен.
– Вече нищо не приемам за сигурно, но поне мога да се надявам.
След като приключи с формалностите, Патрик седеше и потропваше нервно с крак. Беше с вързани ръце, докато не получи решението на прокурора. Нямаше търпение да седи и да бездейства часове наред.
Чу, че колегите му дойдоха на работа, и реши да ги свика на съвещание. Трябваше да им съобщи последните новини, които сигурно щяха да ги изненадат.
Оказа се прав. Затрупаха го с въпроси. Патрик се опита да отговаря, доколкото можеше, но все още имаше много неясноти. Твърде много.
Шарлот разтърка сънено очи. Бяха ги настанили с Лилиан в малка стаичка до отделението, но те почти не спаха. Шарлот не успя да си вземе нищо от къщи и легна, без да се съблича, затова сега се чувстваше некомфортно. Протегна се.
– Имаш ли гребен? – попита майка си, която също току-що беше станала.
– Мисля, че имам.
Лилиан се порови в голямата си чанта.
Шарлот отиде в банята и се огледа критично в огледалото. Безмилостно силната светлина подчерта тъмните кръгове под очите ѝ, а косата ѝ стърчеше във всички посоки в странна, почти фантасмагорична прическа. Разреса внимателно заплетените места и успя поне малко да възстанови нормалния си вид. В същото време всичко, свързано с външността, ѝ се струваше напълно безсмислено. Сара не излизаше от мислите ѝ и изпълваше сърцето ѝ с болка.
Стомахът ѝ закъркори от глад. Преди да слезе до кафенето, искаше да намери някой от лекарите и да го попита за състоянието на Стиг. Събуждаше се всеки път щом чуеше стъпки пред вратата, готова да посрещне някой доктор с печално изражение на лицето. Никой не ги събуди, а липсата на новини бе добра новина в случая. Въпреки това искаше да се увери сама, затова излезе в коридора и се огледа накъде да тръгне. Една сестра я насочи към стаята за почивка на персонала.
Шарлот си помисли дали да не включи мобилния си телефон и да позвъни на Никлас, но реши първо да поговори с лекаря. Двамата с Албин сигурно още спят. Не искаше да ги буди, като знаеше, че детето после цял ден ще капризничи.