Шарлот подаде глава през вратата и предпазливо покашля. Някакъв висок мъж пиеше кафе и четеше вестник. Шарлот знаеше от Никлас, че на лекарите рядко им се случва да имат почивка, и се почувства неловко, че ще го обезпокои. Но си спомни защо е дошла и се изкашля още веднъж, този път малко по-силно. Лекарят я чу и я погледна учудено.
– Доведеният ми баща Стиг Флорин беше приет по спешност вчера. Оттогава не сме чули нищо повече. Знаете ли как е?
Дали си въобразяваше, или лекарят я погледна странно? Дори и така да беше, бързо се окопити и изражението му се промени.
– Стиг Флорин. Да, през нощта стабилизирахме състоянието му и вече е в съзнание.
– Така ли?! – зарадва се Шарлот. – Може ли да го видим? Майка ми също е тук.
Отново срещна същия странен поглед. Шарлот се притесни въпреки добрите новини. Да не би да криеше нещо от нея?
Отговорът му се забави.
– Не... мисля, че сега не е удобно. Още е много слаб и има нужда от почивка.
– Разбирам, но не може ли поне да позволите на мама да го посети за малко? Сигурна съм, че ще му се отрази добре. Двамата са много близки.
– Вярвам ви, но ще трябва да почакате, за съжаление. В момента не пускаме никого при Стиг.
– Но защо?...
– Засега не мога да ви дам повече информация – грубовато отказа лекарят и Шарлот се обиди.
Не ги ли учеха по време на следването как да се държат с роднините на болните? Този беше направо нагъл. Трябваше да се благодари, че се случи тя, а не Лилиан. Ако се отнесеше с нея по същия начин, щеше така да го скастри, че свят да му се завие. Шарлот знаеше, че се смущава в подобни ситуации. Промърмори нещо под носа си и излезе набързо в коридора.
Не знаеше какво да каже на майка си. Всичко беше толкова странно. Не можеше да разбере какво не бе наред. Може би Никлас щеше да ѝ обясни. Реши да рискува и да ги събуди. Набра номера му. Надяваше се той да я успокои. Дори сама осъзнаваше, че сигурно си внушава.
След съвещанието Патрик се качи в колата и пое към Удевала. Не можеше просто да седи и да чака, трябваше да върши нещо. Обмисляше различни варианти. Всички бяха еднакво неприятни.
Обясниха му как да стигне до отделението, но въпреки това се обърка няколко пъти, преди да го намери. Болниците бяха същински лабиринти. Или просто чувството му за ориентация отново го предаде. Ерика беше навигаторът в семейството. Понякога му се струваше, че тя има шесто чувство, което винаги ѝ подсказва правилния път.
Спря една сестра.
– Търся Ролф Висел. Къде мога да го намеря?
Жената му посочи един висок мъж в бяла престилка, който се отдалечаваше в дъното на коридора. Патрик го извика:
– Доктор Висел?
– Да? – обърна се лекарят.
Патрик тръгна бързо към него и му подаде ръка.
– Патрик Хедстрьом, от полицията в Танумсхеде. Говорихме снощи.
– Да, точно така – лекарят разтърси енергично ръката на Патрик. – Добре, че ни се обадихте. Нямахме представа как да му помогнем, а без правилното лечение щяхме да го загубим.
– Радвам се – каза Патрик, смутен от ентусиазма на доктора, макар че в сърцето му се прокрадна и малко гордост.
Не всеки ден му се случваше да спаси човешки живот.
– Елате, да влезем тук – доктор Висел посочи към вратата на стаята за почивка.
Той тръгна пръв, а Патрик го последва.
– Искате ли кафе?
– Да, благодаря.
Патрик се сети, че днес бе забравил да пие кафе в участъка. Толкова много мисли се въртяха в главата му, че дори пропусна този важен сутрешен ритуал.
Седнаха на непочистената кухненска маса и отпиха от кафето. Имаше същия лош вкус като това в полицията.
– Извинете, май е попрестояло – смути се доктор Висел, но Патрик му даде знак с ръка да не се безпокои.
– Може ли да ви попитам как се досетихте, че пациентът ни е отровен с арсеник? – полюбопитства лекарят.
Патрик му разказа за предаването по „Дискавъри“ вчера, благодарение на което бе успял да събере пъзела.
– Мда, подобни случаи са доста редки, затова беше трудно да разберем за какво става въпрос – продължи доктор Висел и поклати глава.
– А какви са шансовете му?
– Ще оживее. Но последствията ще го измъчват до края на живота му. Вероятно е консумирал арсеник доста дълго, последната доза обаче е била твърде голяма. Но всичко това ще изясним по-късно.
– Когато анализирате косата и ноктите му? – попита Патрик, като отново си спомни вчерашната телевизионна програма.
– Да, точно така. Арсеникът оставя следи в тялото, запазва се в косата и ноктите. Трябва да анализираме количеството му и да го сравним със скоростта на растежа на косата и ноктите и тогава ще можем да кажем със сигурност кога точно е получил отделните дози и в какво количество.