– Да продължим ли горе? – попита го Мартин и посочи стълбата към втория етаж.
– Да, най-добре ще е. Тук, струва ми се, нищо не сме пропуснали. Прегледахме всичко милиметър по милиметър.
Качиха се заедно нагоре по стълбите. Никлас беше излязъл на разходка с Албин и можеха да работят на спокойствие.
– Ще започна от стаята на Лилиан – каза Патрик.
Влезе в първата врата вдясно от стълбището и се огледа. Спалнята на Лилиан блестеше от чистота, както и всичко в къщата, а леглото беше толкова изрядно, че би задоволило изискванията и на най-строгия казармен старшина. В стаята цареше дух на женственост. Стиг едва ли се е чувствал комфортно тук, преди да го преместят в съседната стая. Пердетата и кувертюрата бяха надиплени, а по бюрото и нощните шкафчета имаше дантелени покривчици. Навсякъде за украса имаше порцеланови статуетки, а по стените бяха окачени керамични фигурки и картини с ангели. Издържаната в розови тонове обстановка оставяше такова сладникаво впечатление, че на Патрик му се догади. Стаята приличаше на кукленска. Всяко петгодишно момиченце би подредило така стаята на майка си.
– Ох – въздъхна Мартин, надничайки. – Като клетка на фламинго.
– Даа, едва ли биха снимали тази стая за някое интериорно списание.
– Освен като пример за належаща нужда от основен ремонт – констатира Мартин. – Впрочем имаш ли нужда от помощ? Като гледам, те чака доста работа.
– Давай, не ми се стои тук дълго.
Започнаха от двата ъгъла. Патрик седна на пода, за да прегледа нощните шкафчета, а Мартин се зае с гардероба, който заемаше една от стените.
Работеха мълчаливо. Мартин се пресегна към кутиите от обувки на най-горната полица в гардероба, постави ги внимателно на леглото и започна да разтрива кръста си. Още не можеше да се оправи от вдигането на тежести при преместването. Помисли си, че все пак трябва да посети масажиста си.
– Какво има при теб? – попита Патрик отдолу.
– Някакви кутии за обуща.
Свали капака на първата, прегледа внимателно съдържанието ѝ и отново я затвори.
– Само куп стари снимки.
Повтори същото със следващата кутия и извади малка овехтяла синя дървена кутийка. Капачето заяде и се наложи с усилие да я отвори. Патрик вдигна очи, като го чу как ахна.
– Бинго!
Патрик се усмихна.
– Бинго – повтори той победоносно.
След като се повъртя нерешително пред автомата с шоколади, Шарлот най-накрая се предаде. Ако сега не може да си позволи парче шоколад, то кога ще може?
Пусна няколко монети в отвора и натисна копчето до десерта „Сникърс“. Нека да е от по-големия.
Смяташе да го изяде по пътя, но си помисли, че ще ѝ прилошее, ако го изгълта наведнъж. Затова събра смелост и се върна в чакалнята при Лилиан. Както и очакваше, майка ѝ веднага забеляза десерта и я погледна с упрек.
– Знаеш ли колко калории съдържа това нещо? Трябва да отслабваш, а те веднага ще ти се лепнат на задните части. Точно сега, когато най-накрая успя да свалиш няколко кила...
Шарлот въздъхна. Все тази песен слушаше цял живот. Лилиан никога не купуваше сладки неща за къщи, а по тялото ѝ, изглежда, никога не е имало грам излишни тлъстини. Може би затова Шарлот толкова я привличаше сладкото и започна да се крие. Измъкваше дребни монети от джобовете на родителите си и тичаше до павилиона в центъра, където си купуваше пасти и желирани бонбони, и с наслаждение изяждаше всичко, преди да се е върнала вкъщи. Затова в седми клас вече имаше наднормено тегло, а това вбесяваше Лилиан. Тя дори понякога я събличаше гола, изправяше я пред огледалото и безжалостно я щипеше по отпуснатия корем.
– Погледни се! Приличаш на същинско прасе. Наистина ли искаш да приличаш на прасе?
В тези моменти Шарлот я мразеше. Майка ѝ го правеше само когато Ленарт го нямаше вкъщи. Той не би допуснал подобно нещо. Баща ѝ бе единствената ѝ защита. Шарлот вече беше голяма, когато той почина, но без него тя се чувстваше като малко беззащитно момиче.
Загледа се в майка си, която седеше срещу нея. Външният ѝ вид беше безупречен, както обикновено, за разлика от Шарлот, която не си беше взела резервни дрехи. Лилиан дори бе успяла да приготви цяла чанта с принадлежности, в случай че ѝ се наложи да пренощува, и сега беше с нов тоалет и свеж грим.
Без да обръща внимание на неодобрителните погледи на майка си, Шарлот на инат излапа последното парче от сладкиша. Как изобщо имаше сили да се притеснява за хранителните ѝ навици, докато Стиг се бореше за живота си. Не спираше да ѝ се учудва. Но всъщност нямаше нищо странно, като се има предвид що за човек е била баба ѝ.