Превъртя касетата и натисна копчето за пускане.
„Не съм го направил. Не мога да стоя в затвора до края на живота си. Не съм я убил. Не зная как якето е попаднало у дома. Тя беше облечена с него, когато се върна вкъщи. Моля ви, не ме оставяйте тук.“
– Беше облечена с него, когато се върна вкъщи – тихо повтори Аника.
– Именно. Лилиан твърдеше, че Сара е излязла и повече не се е връщала, но Морган е видял как тя отново е влязла в къщата. Единственият човек, който би имал причина да излъже, е Лилиан. Защо тогава тя не каза, че Сара се е върнала?
– Но как е възможно да удави собствената си внучка и защо е тъпкала в устата ѝ пепел? – недоумяваше Аника.
– Ето това и аз бих искал да разбера – развълнувано каза Патрик. – Но тя само седи срещу мен, усмихва се, отказва да говори, не признава и не се защитава.
– Ами момченцето в количката? Защо го е нападнала? Или Мая?
– Според мен инцидентът с Лиам е начин за отвличане на вниманието. – Патрик завъртя чашата с кафе в ръцете си. – Чиста случайност, че той се е изпречил на пътя ѝ, а не някой друг. Вероятно се е опитвала да отклони вниманието от семейството си и най-вече от Никлас. А що се отнася до Мая, предполагам, че просто е искала да ми отмъсти, че разследвам нея и близките ѝ.
– Чух, че имаш заслуга за разкриването на убийството на Ленарт и отравянето на Стиг.
– За съжаление, не мога да се похваля, че съм успял благодарение на таланта си. Ако не бях гледал онази прог-рама по „Дискавъри“, никога нямаше да се сетя. Но когато ги чух да описват случая с жената в САЩ, която трови съпрузите си, и че на един от тях е поставена диагнозата синдром на Гилен-Баре, нещо прищрака в главата ми. Ерика ми бе споменавала, че бащата на Шарлот е починал от неврологично заболяване, а като добавим и симптомите на Стиг... Двама съпрузи със същата клинична картина повдигат доста въпроси. Затова събудих Ерика и тя потвърди, че бащата на Шарлот наистина е починал от болестта на Гилен-Баре. Не бях напълно сигурен, но реших все пак да се обадя в болницата. Олекна ми, когато резултатите потвърдиха огромни нива на арсеник в организма на Стиг. Сега остава само да ми каже защо го е направила. Но тя продължава да се опъва!
Прокара безпомощно ръка през косата си.
– Сигурна съм, че правиш всичко възможно – успокои го Аника и се обърна, за да си тръгне. Но отново го погледна и попита: – Чу ли последната новина?
– Не, а какво е станало? – отвърна Патрик уморено и равнодушно.
– Наистина уволниха Ернст. Мелберг е назначил някаква мадама на негово място. Доколкото разбирам, са го скастрили за дискриминация по полов признак в нашия участък.
– Ай, ай, горката – разсмя се Патрик. – Да се надяваме, че не е от мекушавите.
– Мда, не знам нищо повече за нея, така че трябва да изчакаме да се появи. Очевидно ще започне след месец.
– Всичко ще се нареди. Едва ли може да е по-зле от Ернст.
– Така е – съгласи се Аника. – И горе главата. Важното е, че заловихте убиеца. А на въпроса „защо“ нека отговаря пред нашия Създател.
– Все още не съм се предал – промърмори Патрик и стана, за да направи нов опит.
Отби се при Йоста и заедно отведоха Лилиан в стаята за разпити. Изглеждаше малко уморена след дните, прекарани в ареста, но се държеше съвсем спокойно. С изключение на първоначалното раздразнение, с което ги посрещна, когато дойдоха да я отведат от чакалнята, Лилиан демонстрираше необикновено самообладание. С нищо не можеха да пробият стената на нейната недосегаемост и Патрик вече се отчайваше, не вярвайки, че някога ще успеят. Въпреки това реши да опита за последен път. След това щеше да остави всичко на прокурора, улики имаше достатъчно. Сега искаше да получи отговор за Мая. Чудеше се на себе си как бе успял да запази самообладание въпреки кипящата ярост. През цялото време се опитваше да се съсредоточи върху крайната цел на разпита. Най-важното бе да вкарат Лилиан в капан, за да изтръгнат от нея обяснение. Едва ли би помогнало, ако излееше гнева си върху нея. Освен това знаеше, че ако даде воля на яростта си, веднага ще го отстранят от по-нататъшните разпити. И без това внимателно го следяха заради личната му заинтересуваност от случая.
Пое си дълбоко дъх и започна.
– Днес погребват Сара. Знаете ли?
Двамата с Йоста седяха от едната страна на масата, Лилиан – срещу тях. Жената поклати глава.
– Бихте ли искали да присъствате?
Лилиан сви рамене и се усмихна загадъчно.
– Вълнува ли ви какво си мисли сега Шарлот за вас?
През цялото време сменяше темата на разговор с надеждата да намери слабото ѝ място, с което да я извади от равновесие. Досега обаче Лилиан проявяваше нечовешко безразличие.