– Аз съм ѝ майка – отвърна Лилиан спокойно. – Тя не може да промени този факт.
– Мислите ли, че би искала?
– Може би, но това няма значение.
– Мислите ли, че би искала да знае защо сте го сторили? – вклини се и Йоста.
Вгледа се в Лилиан, сякаш се опитваше да открие най-малка пукнатина в непробиваемата ѝ броня.
Лилиан с безразличие разглеждаше ноктите си.
– Вие знаете, че разполагаме с всички доказателства. Вече ви ги предявихме. Не се съмняваме нито за миг, че умишлено сте убили двама души и сте се опитали да убиете и трети. Само за отравянето с арсеник на Ленарт и Стиг ще получите много години зад решетките. Нищо за вас няма да се промени, ако разкажете защо убихте Сара. Убийството на съпрузи не е нещо ново и сигурно има безброй мотиви за това, но защо и внучето ви, защо е трябвало да убиете и Сара? Да не би да ви е ядосала и не сте могли да се овладеете? Да не би за пореден път да е изпаднала в ярост и сте се опитали да я успокоите в банята, но случайно сте се престарали? Разкажете ни!
Не получиха никакъв отговор както и при предишните разпити. Тя само надменно им се усмихваше.
– Имаме доказателства! – повтори Патрик с нарастващо раздразнение. – Пробите от останките на Ленарт показаха наличие на високо съдържание на арсеник. Дори успяхме да установим, че през последните шест месеца е поглъщал все по-големи количества отрова. В мазето ви открихме арсеник в стара опаковка от отрова за плъхове. В дробовете на Сара има следи от пепелта, която намерихме в спалнята ви. Натъпкали сте с нея и устата на едно малко дете, за да ни заблудите, а също сте подхвърлили якето на Сара в къщата на Морган, за да стоварите върху него вината. Имахте късмет, че Кай излезе педофил. Разполагаме и със запис на показанията на Морган, който е видял как Сара се е върнала онази сутрин вкъщи, докато вие ни излъгахте. Знаем, че вие сте я убили. Помогнете и на нас, и на дъщеря си. Кажете ни защо? Защо извадихте дъщеря ми от количката? Мен ли се опитвахте да накажете? Кажете!
Лилиан рисуваше малки кръгове с пръст по масата. Не за първи път слушаше увещанията на Патрик, но всичките му опити да я накара да говори оставаха напразни. Патрик усети как започва да губи самообладание и реши, че е време да спре, докато не е направил някоя глупост. Изправи се, изрече необходимите реплики, за да сложи край на разпита, и тръгна към вратата. Спря се на прага и се обърна.
– Поведението ви е непростимо. Можете да помогнете на дъщеря си, но отказвате да го сторите. Това е не само непростимо, но и нечовешко.
Помоли Йоста да върне Лилиан в килията ѝ. Нямаше сили да я погледне повече. За миг му се стори, че пред него стоеше самото олицетворение на злото.
– Дяволски жени! Навсякъде мътят водата и никъде няма отърваване от тях, а сега трябва да ги търпя и на работа – мърмореше Мелберг. – Не разбирам кому са нужни тия квоти. С цялата си глупост си мислех, че ще мога сам да избирам кадрите си. Вместо това ми изпращат някаква фуста, която сигурно дори не знае как да си закопчае копчетата на униформата. Кажи ми, честно ли е това?
Симон продължи да гледа в чинията си, без да му отговори.
Не беше в реда на нещата да обядва вкъщи, но това бе поредният етап от плана за заздравяване на отношенията със сина си. Дори си направи труда да нареже малко зеленчуци, които обикновено бяха рядкост в хладилника му. Мелберг забеляза с раздразнение, че Симон не докосна нито краставицата, нито доматите, а ядеше само кюфтета и макарони, като ги поля обилно с кетчуп. Е, кетчупът също е от домати, така че му е простено.
Смени темата на разговор. Само се ядосваше при мисълта за новата си сътрудничка. Вместо това реши да разпита сина си за плановете му за бъдещето.
– Е, помисли ли си за работа? Ако смяташ, че гимназията не е за теб, мога да ти помогна да си намериш някаква работа. Не всички трябва да станат учени, а като те гледам, си наследил моите гени – ние сме хора на действието... – разсмя се Мелберг.
Някой по-малко опитен родител сигурно би се притеснил от безразличието на сина му към собственото му бъдеще, но Мелберг не се съмняваше в наследника си. Вероятно ставаше дума за временен проблем и нямаше смисъл да се притеснява. Замисли се какъв би искал да види сина си – адвокат или лекар. Накрая се спря на адвокат. Лекарите вече не печелеха добре. Но докато го убеди да поеме по този път, беше най-добре да не го насилва, да го остави да се почувства свободен. Ако опита от суровите уроци на живота, сигурно ще се вразуми. Майката на Симон наистина го предупреди, че синът му има слаби оценки по повечето предмети, което беше известна спънка. Но Мелберг гледаше позитивно на нещата. Може би му липсваше подкрепа от страна на семейството. Той има способности, трябва само да ги активизира, все пак природата си знае работата.