Ерика избута внимателно количката в кабинета и зат-вори вратата. Това означаваше, че Мая спи и ще имат поне четирийсет и пет минути на спокойствие само за себе си.
– Готово, заспа.
Ерика се сгуши до Патрик на дивана.
Депресията ѝ почти беше изчезнала. Отчаянието се връщаше в очите ѝ само когато Мая имаше лош ден. Но нещата вървяха към подобрение и той беше готов да положи всички усилия, за да ѝ помогне. През последната седмица взе изключително важно решение, а през вчерашния ден и последният детайл си дойде на мястото, най-вече благодарение на помощта на Аника.
Тъкмо щеше да отвори уста, когато Ерика каза:
– Ух, тази сутрин направих груба грешка да се претегля.
Тя млъкна и Патрик усети в себе си надигаща се паника. Трябваше ли да ѝ каже нещо? Или да премълчи? Разговорите за женското тегло бяха като минно поле. Трябваше внимателно да претегли всяка дума, преди да продължи напред.
Ерика мълчеше и Патрик реши, че може би очаква коментар от негова страна. Затърси най-подходящата реп-лика, усети как устата му съвсем пресъхна и внимателно промълви:
– Е, и как?
Изпита желание да си блъсне главата в стената – нима не можа да измисли нищо по-умно? Изглежда, все още не беше настъпил някоя мина, защото Ерика продължи с въздишка:
– Да, имам да свалям още десет килограма. Надявах се по-бързо да си възвърна предишното тегло.
Патрик опипваше внимателно почвата, за да избегне евентуални капани.
– Мая е съвсем малка още. Имай повече търпение. Ще видиш, че като стане на шест месеца, ще бъдеш както преди.
Затаи дъх и зачака отговора.
– Да, сигурно си прав – съгласи се Ерика и Патрик си отдъхна с облекчение. – Просто се чувствам страшно непривлекателна. Коремът ми виси, гърдите ми са огромни и пълни с мляко. Непрекъснато се потя, да не говорим, че заради хормоните се държа като пубертетка...
Ерика се разсмя, сякаш за да му покаже, че се шегува, но той усети отчаянието в гласа ѝ. Тя никога не се безпокоеше особено за външността си, но сигурно ѝ бе трудно да приеме бързите промени в облика си. На него не му беше лесно да се примири с биреното коремче, което растеше както коремът на Ерика по време на бременността. И то не изчезна след раждането на Мая.
С крайчеца на окото си забеляза как Ерика избърса една сълза и изведнъж осъзна, че е настъпил най-подходящият момент за това, което се канеше да направи.
– Стой тук и не мърдай – каза той развълнувано и скочи от дивана.
Ерика го погледна въпросително, но изпълни молбата му. Усети погледа ѝ, докато ровеше в джоба на якето си. Успя да скрие кутийката, преди да се върне.
Падна тържествено на колене пред нея и пое ръката ѝ. Усети, че Ерика вече се досещаше какво я очаква, и като видя как блеснаха очите ѝ, с надежда си помисли, че това означава радост. Изглеждаше изпълнена с очакване. Той се изкашля, а гласът му изведнъж затрепери.
– Ерика София Магдалена Фалк, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?
Без да дочака отговор, извади с трепереща ръка кутийката от задния си джоб. Синьото велурено капаче леко запъна. Надяваше се двамата с Аника да бяха успели да изберат пръстен, който да ѝ хареса.
От неудобната поза го заболя кръстът, а продължителното мълчание започна да го тревожи. Не му беше идвала на ума възможността да му откаже, но сега се появи това неприятно чувство и той съжали за своята самонадеяност.
В следващия миг устните на Ерика грейнаха в усмивка, а по лицето ѝ потекоха сълзи. Смеейки се и плачейки, тя му протегна безименния си пръст, за да надене на него годежния пръстен.
– Това „да“ ли е? – попита Патрик с усмивка и получи кимване в отговор.
– Нали знаеш, че не бих предложил брак на никоя друга, освен на най-красивата жена на света – промълви той с надежда Ерика да долови неподправената искреност в гласа му и да не сметне думите му за грубо угодничество.
– Ах, ти.... – каза тя, не намирайки подходящия епитет. – Понякога знаеш какво да кажеш в нужния момент. Невинаги, но понякога.
Наведе се напред и го целуна дълго и нежно. Облегна се назад на дивана, протегна ръка и започна да се любува на новото си бижу.
– Невероятен е. Едва ли си го избрал сам.
Патрик се почувства леко засегнат от липсата на доверие към вкуса му и дори поиска да възрази: „Естествено, че го избрах сам“. Но веднага се опомни, разбрал, че тя е права.
– Аника ми помогна. Значи, ти харесва? Наистина ли? Не искаш ли да го смениш? Нарочно не го гравирах, докато не го видиш.
– Разкошен е – промълви Ерика разнежено и Патрик усети, че не се преструва.
После отново се наведе напред и пак го целуна – още по-дълго и страстно...