Кресливият звън на телефона ги прекъсна и подразни Патрик. Страхотен момент избраха, няма що! Вдигна слушалката и се представи по-троснато от обикновено.
– Ало, говорите с Патрик.
После замълча и бавно се обърна към Ерика, която все още се възхищаваше с усмивка на пръстена си. Усети, че я гледа, и обърна към него сияещото си лице. Усмивката ѝ бавно се стопи, останала без отговор.
– Кой е? – попита тя с треперещ глас.
– От полицията в Стокхолм. Искат да разговарят с теб.
Ерика бавно се изправи, тръгна към него и пое слушалката.
– Да, аз съм Ерика Фалк.
Това простичко изречение съдържаше в себе си хиляди въпросителни.
Патрик я наблюдаваше напрегнато, докато говореше с мъжа на другия край на линията. Ерика се обърна към него с недоумение:
– Те казаха, че Ана е убила Лукас.
Слушалката падна от ръката ѝ. Патрик едва успя да подхване любимата си, преди тя да се строполи на пода.
Благодарности
Първо бих искала да благодаря на съпруга ми Мика за неугасващия му ентусиазъм и подкрепа. Изминалата година беше доста тежка покрай грижите за двегодишния ни син и новородената ни дъщеричка. Беше ни и весело, и трудно. Но с разбиране и взаимни усилия се преборихме. Настоящата книга е един вид семеен проект.
Както обикновено, помолих и много други за подкрепа и коментар: Мартин Першон, Гунел Лекберг, Золи Лекберг, Андерш и Ида Туреви и Мона Ериксон – или „свекърва ми“, както я наричам, въпреки протестите ѝ...
Бих искала и този път да благодаря на Гунила Сандин, Петер Гиси и Ингрид Кампос, които ме вдъхновиха да започна.
Бих искала да изразя огромна благодарност и на издателска къща „Форум“, която стои зад мен. Работата с вас ми носи наслада и ми вдъхва увереност. Изключително съм благодарна и на редакторката ми Карин Линге Нурд, която имаше трудната задача с червена химикалка в ръка да обуздава вихрения ми образен език.
Благодаря и на Ан-Кристин Юхансон от библиотеката на музея в Бохуслен, която ми помогна да събера материал за каменоделците.
Не мога да пропусна и агенцията „Бенгт Нордин“ с Бенгт Нордин и Мария Енберг начело. Работата с тях е приятна и продуктивна и благодарение на усилията им книгите ми биват публикувани и в други страни.
Не бива да забравям и полицаите от Танумсхеде. Та нали непрекъснато използвам работното им място в книгите си, а те всеки път с радост ми позволяват да ги компенсирам с по чаша кафе и сладкиши, когато посещавам тези места. Фолке Осберг от тамошния участък и този път прие да прочете черновата на романа ми и да ми помогне със своите коментари. Той е най-големият идол на сина ми, след като му позволи да носи полицейската му шапка. Оттогава синът ми смята, че всички полицаи са изключителни добряци и се казват „чичо Фолке“.
Благодаря и на персонала на странноприемница „Гимо“, които се грижеха така добре за мен през последната седмица, когато довършвах книгата си.
Огромно и топло БЛАГОДАРЯ на всичките ми читатели, които не спряха да ми пишат през изминалата година. Всяко ваше електронно писмо ме изпълва с радост!
Накрая бих искала да отправя последна благодарност към човека, на когото е посветена тази книга: Улрика Лундбек. На моята прекрасна, неповторима, фантастична Уле! Познавам я от десет години и тя бе с мен от самото начало. Даваше ми кураж, четеше черновите ми и най-вече не криеше гордостта си от мен, онази типична за нея гордост, която пазеше за успехите на всичките си приятели. Уле направи и портретната ми снимка, която краси кориците на първите ми две книги. Затова ѝ посвещавам тази.
Уле, благодаря ти, че имам честта да съм твоя приятелка. Ти си топла, чаровна, умна, грижовна и даряваш радост на всеки. Използвам сегашно време, защото винаги ще означаваш толкова много за мен и никой не може да го промени!
Благодаря за прекрасните спомени. Обещавам да продължа да следвам мотото, което двамата с мъжа до теб ми внушихте: „Не спирай да преследваш истинското щастие“.
Липсваш ми,
Камила Лекберг-Ериксон
info@camillalackberg.com
www.camillalackberg.com
P.S. Както винаги всички грешки в книгата са единствено и само по вина на автора...
* * *
Издателство „Колибри“
Издателство „Колибри“ е създадено през 1990 година – едно от първите частни издателства след промените и от малкото, които съществуват и днес. През годините „Колибри“ се утвърди със своя професионализъм и качество като едно от водещите издателства на книги у нас, познато и извън страната като единствен представител на много чужди издателства. Високото качество на текстовете и преводите на „Колибри“, както и изисканото художествено оформление са признати в страната и чужбина.