Помръкнал, Патрик с поглед даде знак на Йоста, че разпитът е приключен.
– Ще слезем да поговорим отново със съпругата ви – каза той и се изправи колкото може по-внимателно.
– Добре, но кой би могъл да...?
Оставиха Стиг сам и объркан. Патрик си помисли, че след като си тръгнат, го очаква много сериозен разговор с жена му. Но сега беше техен ред да разговарят сериозно с нея.
Слизайки по стълбата, Патрик кипеше от гняв. От смъртта на Сара бяха изминали само три дни, а Лилиан вече се възползваше от случая, за да наклевети съседа си. Умът му не побираше как бе способна на подобно бездушие. Най-много го възмущаваше, че губи времето и парите на полицията, вместо да ги остави да се съсредоточат върху разследването на убийството на собственото ѝ внуче. Как може дори да не се замисли за последствията? Патрик не намираше думи за злобата и глупостта на тази жена.
Щом влязоха в кухнята, по лицата им Лилиан разбра, че е загубила битката.
– Стиг сподели с нас нещо доста интересно.
Думите на Патрик засилиха лошото ѝ предчувствие. Приятелката ѝ Ева ги погледна учудено. Сигурно Лилиан бе успяла да я заблуди с плачливата си история, но скоро щеше да се разкрие истината.
– Не мога да разбера защо ви трябваше да тормозите този толкова болен човек. Изглежда, днешните полицаи сте напълно лишени от чувство на такт – изсъска Лилиан като последен опит да си възвърне контрола над ситуацията.
– Не се безпокойте, нищо страшно не се е случило – каза Йоста и спокойно се настани на стола срещу двете жени.
Патрик седна до него.
– Да поговорим с него, беше много правилна мисъл, защото чухме неочаквано твърдение. Може би ще ни разясните възникналото недоразумение?
Лилиан дори не ги попита за какво става дума, а ядосана, изчакваше те да продължат. Йоста заговори пръв.
– Стиг твърди, че сте се качили при него веднага след посещението на Кай и по тялото ви не е имало следи от нанесен побой. Дори не сте му споменали за подобен инцидент. Бихте ли ни обяснили?
– Предполагам, че червенината се появява след известно време – промърмори Лилиан храбро и за пореден път се опита да се измъкне от неловкото положение. – А и не исках да безпокоя Стиг, като се има предвид състоянието му. Предполагам, че разбирате.
Те наистина разбираха отлично, и то далеч повече. Това ѝ беше ясно.
Патрик продължи.
– Надявам се, че съзнавате колко е сериозно да отправяте фалшиви обвинения.
– Не си измислям – избухна Лилиан. След което добави с по-мек тон. – Но... може би... преувеличих малко. Само защото беше на косъм да ми се нахвърли. Видях го по очите му.
– А нараняванията, които ни показахте?
Лилиан не отговори, а и не беше нужно. Полицаите вече бяха разбрали, че беше си ги нанесла сама, преди да дойдат. Патрик за първи път се замисли дали тази жена е с всичкия си.
Лилиан продължи да упорства.
– Исках просто да ви дам повод да го приберете за разпит. Така щяхте да съберете доказателства, че той или Морган са убили Сара. Сигурна съм, че е някой от тях, и исках само да ви помогна.
Патрик я гледаше и не вярваше на очите си. Дали това беше толкова целеустремена жена, каквато не беше срещал досега, или беше просто луда. Във всеки случай вече трябваше да сложи край на този цирк.
– Бихме били много благодарни, ако ни оставите занапред да си вършим работата. И да оставите на мира семейство Виберг. Разбрахте ли?
Лилиан кимна, но ясно личеше, че е бясна. През целия разговор приятелката ѝ я наблюдаваше учудено и използва случая да си тръгне заедно с Патрик и Йоста. Със сигурност случилото се щеше да промени отношението ѝ към Лилиан.
По пътя към участъка Йоста и Патрик се въздържаха от коментар относно измислиците на Лилиан. Всичко това беше оставило у тях твърде неприятно впечатление.
Лекото притеснение не напускаше Стиг. Той знаеше, че Лилиан ще се ядоса, но нямаше как да постъпи другояче. Тя наистина изглеждаше съвсем нормално, когато се качи при него, а и не можеше да проумее защо твърди, че Кай я е ударил. Дали наистина бе способна да излъже за подобно нещо?
Стъпките ѝ затрополиха сърдито по стълбата, от което той се опасяваше. За миг изпита желание да се завие с одеялото през глава и да се престори на заспал, но се опомни. Едва ли щеше да е толкова страшно. Лилиан трябва да разбере, че не биваше да лъже. Най-вероятно всичко беше някакво недоразумение.
Изражението на лицето ѝ потвърди най-лошите му предположения. По всичко личеше, че е просто бясна, и Стиг се сви под погледа ѝ. Той се чувстваше ужасно, когато я обхващаха подобни изблици на ярост. Не можеше да разбере как толкова добър и топъл човек като Лилиан може изведнъж да се превърне в толкова зла жена. Дали намеците на полицаите не съдържаха малко истина. Дали не бе измислила всичко. Но побърза да прогони тази налудничава мисъл. Сега ще си поговорят и всичко ще си дойде на мястото.