– Не, не, чувствам се добре, наистина. Няма смисъл да си хабите времето и парите с мен. Сигурно съм хванал някоя бактерия и скоро ще се оправя. Не ми се случва за първи път.
Гласът му прозвуча умолително.
Никлас поклати глава и въздъхна.
– Добре, но да не кажеш после, че не съм те предупредил. Човек трябва да се вслушва в сигналите на организма си и да ги взема на сериозно. Но аз не мога да те накарам насила. Ти решаваш, твоето здраве е застрашено. Трябва обаче да си призная, че не очаквам нищо добро от обяснението на Лилиан. Когато се върнах от работа, тя вече беше готова да вика „Бърза помощ“.
– Да, моята Лилиан се пали от нищо – разсмя се Стиг, но веднага замлъкна, ножовете отново се забиха в корема му.
Никлас затвори чантата си и още веднъж го погледна недоверчиво.
– Обещаваш ли да ми кажеш, ако има нещо?
– Разбира се – кимна Стиг.
Щом чу Никлас да слиза надолу по стълбите, се сгърчи от болка и се отпусна на възглавницата. Скоро ще му мине. Само да не го изпратят в болница. Трябва да го избегне на всяка цена.
Лилиан отвори вратата и по лицето ѝ премина цяла гама от чувства. На прага стояха Патрик и Мартин, а зад тях имаше екип от трима техници, двама мъже и една жена.
– Какво е това нашествие?
– Имаме разрешение да огледаме банята ви.
Патрик не смееше да я погледне в очите. Странно, колко често му се случваше да се чувства като пълен негодник заради професията си.
Лилиан ги огледа строго, но след кратко мълчание отстъпи встрани и ги пусна да влязат.
– Гледайте да не измърсите, току-що изчистих – изсъска тя.
Забележката ѝ още веднъж напомни на Патрик, че е трябвало да извършат обиска по-рано. Доколкото разбираше, в тази къща се чистеше по няколко пъти седмично. Дори да е имало някакви следи, те отдавна са заличени.
– Имаме две бани – на първия етаж с душ и на втория – с вана. Лилиан посочи към стълбата. – Свалете си обувките – нареди тя и всички я послушаха. – И внимавайте да не безпокоите Стиг, той си почива.
След това им обърна гръб и тръгна ядосана към кухнята, където затрополи сърдито със съдовете.
Мартин и Патрик се спогледаха и се качиха с техниците на втория етаж. Останаха в коридора, за да не пречат на колегите си, докато работят. Вратата към стаята на Стиг беше затворена и двамата заговориха тихо.
– Мислиш ли, че постъпваме правилно? – попита Мартин. – Нямаме доказателства, че извършителят е от тази къща, а пък семейството и без това преживява трудни дни.
– Прав си, разбира се – отвърна Патрик почти шепнеш-ком. – Но не можем да изключим този вариант заради чувството на неудобство. Роднините сега не могат да го разберат, но това е за тяхно добро. Веднага щом ги изключим от списъка на заподозрените, можем да насочим цялото си внимание и енергия към други следи. Нали така?
Мартин се съгласи. Макар да знаеше, че Патрик е прав, се чувстваше ужасно неудобно.
Нечии стъпки по стълбата ги накараха да се обърнат. Отдолу въпросително ги гледаше Шарлот.
– Какво става тук? Мама каза, че сте довели цяла бригада да оглежда банята ни. Защо?
Тя повиши леко глас и направи опит да мине покрай тях към банята. Патрик я спря.
– Може би да седнем и да поговорим? – предложи той.
Шарлот хвърли последен поглед към техниците, обърна се и заслиза надолу по стълбите.
– Да отидем в кухнята – каза тя, без да погледне Патрик и Мартин. – Искам и мама да присъства.
Лилиан продължаваше ядосано да трака със съдовете. Албин седеше на едно одеяло на пода и сериозно наблюдаваше баба си с широко отворени очи. Детето подскачаше като уплашено зайче всеки път щом някой повишеше глас.
– Надявам се, че ще възстановите всичко в първоначалния му вид, ако разглобявате нещо – каза Лилиан с леден глас.
– Не мога да обещая. Може да се наложи техниците да вземат някоя част, но ви гарантирам, че ще са изключително внимателни – увери я Патрик.
Шарлот вдигна Албин от земята и седна на стола, като го взе на колене. Момченцето се притисна силно до нея. Шарлот изглеждаше отслабнала с големи тъмни кръгове под очите. Сякаш не е спала поне от седмица. А може би наистина беше така. Тя се стараеше да запази самообладание, докато с треперещи устни попита:
– Е, защо вкъщи изневиделица се появи цяла тълпа полицаи? Какво правите тук, вместо да търсите убиеца на Сара?
– Шарлот, трябва да изключим всички възможности. Работата е там... че получихме нова информация по случая. Помислете дали нямате представа кой би могъл да накара Сара да яде пепел?
Шарлот го изгледа така, сякаш бе обезумял. Несъзнателно притисна Албин по-силно до себе си и детето проплака.