Понякога я обземаха съмнения. Нима целият им живот ще протече така? В началото се възхищаваше на философията му: живей както ти е приятно и оставяй скучните задачи настрани. Дори възприе неговия стил и първата година живееха безгрижно и щастливо, с много забавления и безумни решения. Но с времето и особено след раждането на Лиам това ѝ омръзна и тя осъзна, че вече е възрастна и трябва да поеме отговорност за живота си. Маркус обаче продължи да кара постарому и сега ѝ се струваше, че отглежда две деца. Дори не ѝ помагаше за наема и прехраната. Ако не бяха парите, които получава по майчинство, да са умрели от глад. Маркус наистина винаги успяваше да омае хората с приказките си и да си намери нова работа, но където и да постъпеше, все не отговаряше на високите му изисквания или очаквания, работеше някоя-друга седмица и напускаше, щом му доскучае. След това известно време живееше за нейна сметка, преди да успее да очарова следващия си шеф. През по-голямата част от деня спеше, не ѝ помагаше нито в домакинството, нито за Лиам. А после по цели нощи играеше компютърни игри.
Честно казано, това започна да ѝ омръзва. Беше на двайсет, а се чувстваше като на четирийсет. Упрекваше се, че непрекъснато мрънка и натяква, и се ужасяваше, че звучи точно като майка си.
Обикаляйки рафтовете, Мия въздъхна и отново прегледа бележката. Лесно намери пироните и голяма част от останалите неща, но като стигна до видиите, ѝ се наложи да потърси помощ. Най-накрая, когато стигна до касата, където седеше Берит, погледна часовника си. Бяха изминали цели петнайсет минути, докато успее да събере всичко по списъка. Усети как я обля пот. Дано Лиам не се е събудил. Затича се навън с торбите и щом отвори вратата, чу силния му плач. Но сега крещеше някак различно, не както когато е сърдит, гладен или недоволен. Това бе вик на панически ужас, който отекваше наоколо. Майчиният инстинкт ѝ подсказа, че се е случило нещо лошо, и тя захвърли торбите и се втурна към количката. Когато погледна детето, сърцето ѝ спря. Не можеше да разбере какво е станало. Лицето на Лиам беше изцапано с нещо черно, като поръсено с пепел или сажди. Отворената му устичка беше пълна с пепел и детето непрекъснато плезеше езиче, опитвайки се да я изплюе. Дори вътрешността на количката беше поръсена с черния прах, а когато Мия вдигна ужасения си син и го притисна до гърдите си, се изцапа и палтото ѝ. Не можеше да намери обяснение за случилото се и изтича в магазина с Лиам на ръце. Разбираше само едно: някой е искал да стори нещо на сина ѝ. Докато се обаждаха в полицията, тя отчаяно се опитваше със салфетка да изчисти устата му.
Само някой луд бе способен на подобно нещо.
Към два часа получиха цялата необходима информация. Аника свърши подготвителната работа и Патрик тихо ѝ благодари, докато събираха купчината изпратени по фак-са документи. Почука на вратата на Мартин и влезе, без да дочака отговор.
– Здрасти – поздравът на Мартин звучеше въпросително.
Той знаеше върху какво работят с Аника и по лицето на Патрик разбра, че има някакъв резултат.
Патрик не отвърна на поздрава му, седна на стола и сложи пред него получените по факса текстове, без да коментира.
– Предполагам, че сте открили нещо – отбеляза Мартин и посегна към купчината листове.
– След като получихме разрешение да ги прегледаме, сякаш отворихме кутията на Пандора. Какво ли няма тук. Погледни сам.
Патрик се облегна на стола в очакване колегата му да прегледа документите.
– Това хич не изглежда добре – каза Мартин след малко.
– Да, така е – отвърна Патрик и поклати глава. – Албин е имал нужда от лекарски грижи тринайсет пъти заради различни травми. Счупени кости, порезни рани, изгаряния и кой знае още какво. Сякаш чета учебник за физически тормоз над деца.
– Мислиш, че Никлас е виновен, а не Шарлот? – кимна Мартин към купчината листове.
– Първо, не разполагаме с конкретни доказателства, че става дума за физическо насилие. Никой досега не е открил конкретен повод, за да започне да задава въпроси, а теоретично погледнато, Албин може да е най-спънатото дете на света. Но и двамата с теб знаем, че вероятността за това е минимална. По-скоро многократно е бил подлаган на тормоз. Но няма как да съм сигурен кой от двамата е виновен за това, Никлас или Шарлот. Никлас обаче изглежда най-подозрителен в момента, затова мисля, че той е виновникът в случая.
– А може да са виновни и двамата. Както знаеш, има и такива случаи.