Телефонът прекъсна тежките му мисли.
– Патрик Хедстрьом.
– Здравейте, обажда ви се Ларш Карлфорш от управлението в Гьотеборг.
– Да? – въпросително откликна Патрик.
Мъжът прозвуча така, сякаш очакваше Патрик да го познава, но той не можеше да си спомни да е чувал името му преди.
– Изпратихме ви информация за едно от актуалните ни разследвания. Доколкото разбрах, трябваше да са ви я предали.
– Така ли? – Патрик се учуди още повече. – Нещо не мога да си спомня да сме получавали някаква информация от Гьотеборг. За какво става дума?
– Свързах се с вашето управление преди три седмици. Работя в отдела по борбата със сексуално насилие върху деца и в момента разследваме мрежа, разпространяваща детска порнография. В хода на разследването се натъкнахме на лице от вашия район и затова се свързахме с вас.
Патрик се почувства като пълен идиот, но наистина нямаше представа за какво говори мъжът.
– С кого от колегите разговаряхте?
– Хм, вие бяхте в отпуск и затова ме свързаха с... чакайте да проверя... – човекът, изглежда, разлисти бележника си. – Ето тук съм го записал. Говорил съм с Ернст Лундгрен.
На Патрик му причерня от гняв. Представи си как обхваща врата на Ернст с ръце и започва да го души, но продължи с престорено спокойствие.
– Предполагам, че става дума за някакво недоразумение. Ако искате, можете да ми обясните всичко сега, а аз ще проверя какво е направено.
– Да, разбира се, мога да повторя.
Ларш Карлфорш обясни най-общо върху какво работят и как са разкрили въпросната мрежа. Когато стигна до онази част, за която имаха нужда от помощ от участъка в Танумсхеде, Патрик остана без дъх. Едва изчака човекът да приключи, обеща му веднага да се заеме със случая и завърши разговора с обичайните учтиви фрази. Веднага щом затвори телефона, скочи и с две големи крачки се озова на вратата, откъдето изрева в коридора:
– Ернст!
Ерика се опитваше да събере мислите си, когато някой почука на вратата. Изненадана, тя трепна, но вече се досети кой би могъл да дойде и тръгна да отвори. На прага стоеше Шарлот. Беше без връхно облекло и изглежда, бе тичала през целия път от къщи. По челото ѝ беше избила пот и тя цялата неудържимо трепереше.
– Господи, на какво приличаш – възкликна Ерика неволно, но бързо съжали за думите си и дръпна Шарлот вътре на топло.
– Попречих ли? – попита Шарлот жално, а Ерика поклати енергично глава.
– Разбира се, че не. Нали знаеш, че винаги си добре дошла.
Шарлот само кимна и прегърна приятелката си с треперещи ръце. Косата ѝ бе полепнала по лицето от потта и влажния въздух, а един кичур дори ѝ влизаше в очите. Приличаше на мокро, нещастно и изоставено кутре.
– Искаш ли чай? – предложи Ерика.
Очите на Шарлот излъчваха някакво диво изражение на подгонено животно, примесено с черната мъка, която не преминаваше след смъртта на Сара, но тя прие с благодарност предложението на Ерика.
– Седни, ей сега ще дойда – покани я Ерика и отиде в кухнята.
По пътя надникна при Мая в дневната и се убеди, че тя е доволна и дори изгледа любопитно Шарлот, докато минаваше покрай нея.
– Ще намокря дивана, ако седна на него – каза Шарлот с трагичен тон като за някаква ужасна трагедия.
– Да не ти пука – успокои я Ерика. – Ще изсъхне. Виж, имам само чай от горски ягоди. Става ли, или е твърде сладък?
– Няма проблем – промърмори Шарлот, а Ерика си помисли, че приятелката ѝ би казала същото, ако ѝ беше предложила чай от сено.
Ерика се върна бързо с поднос с две чаши чай, буркан с мед и две лъжички. Постави го на масата пред дивана и седна до Шарлот. Шарлот вдигна внимателно чашата и отпи от чая. Ерика я последва мълчаливо. Не искаше да припира приятелката си, но почти физически усещаше колко силно е желанието ѝ да сподели мъката си. Явно просто не знаеше откъде да започне. Ерика не беше сигурна дали Никлас е казал на Шарлот, че е идвал при нея. Последва дълго мълчание, прекъсвано само от радостните възгласи на Мая. Накрая Шарлот сама отговори на този въпрос.
– Зная, че е бил тук. Разказа ми. Значи, всичко ти е ясно. Имал е друга. И не за първи път.
От устните ѝ се откъсна горчив смях, а сълзите, които дълго напираха в очите ѝ, най-накрая рукнаха.
– Да, зная – прошепна Ерика.
Беше наясно какво има предвид приятелката ѝ, като казва „не за първи път“. Шарлот беше ѝ разказвала за постоянните изневери на мъжа си, но смяташе, че след преместването им във Фелбака ще започнат начисто, без това да се повтаря. Беше ѝ обещал, че всичко ще се промени.