– Срещали са се в продължение на няколко месеца. Представяш ли си? Месеци наред. Тук, във Фелбака. Без никой да ги разкрие. Такъв дяволски късмет.
В смеха на Шарлот прозвучаха истерични нотки и Ерика с успокояващ жест сложи ръка на коляното ѝ.
– Коя е? – попита тихо тя.
– Никлас не ти ли каза? – учуди се Шарлот.
Ерика поклати глава.
– Някаква двайсет и пет годишна. Не знам точно какво представлява. Жанет някоя си...
Шарлот махна отчаяно с ръка. Всичко това вече се беше случвало в живота ѝ и нямаше значение кое е момичето. Просто Никлас непрекъснато ги сменяше. Изневярата му ѝ тежеше най-много.
– Като знам какво съм изтърпяла през годините. Все му прощавах и обещавах да забравя, за да бъдем заедно. А този път ми се кълнеше, че всичко ще е различно. Че ще оставим миналото зад гърба си, ще сменим обстановката и ще се обградим с нови приятели.
Шарлот отново се разсмя някак зловещо, но сълзите продължиха да се стичат по лицето ѝ.
– Толкова съжалявам, Шарлот.
Ерика я погали по гърба.
– Вече от толкова години сме заедно. Родиха ни се две деца, преживяхме какво ли не, колкото едва ли някой може да си представи. Загубихме едното си дете, а ето че и това ми се стовари на главата.
– Защо ти призна точно сега? – попита Ерика и отпи от чая.
– Не ти ли обясни? – изненада се Шарлот. – Няма да повярваш на ушите си. Призна, защото полицаите днес са го викали за разпит.
– Какво говориш! – възкликна Ерика.
Макар че Патрик нямаше навик да разговаря с нея за работата си, Ерика не бе забелязала полицията да проявява особен интерес към Никлас.
– И защо са го викали?
– Не беше съвсем сигурен. Но явно са разкрили аферата му с това момиче и затова са искали да го проверят. Каза ми, че всичко е наред. Знаели, че за нищо на света не би наранил собствената си дъщеря, и просто имали няколко въпроса.
– Сигурна ли си, че това е цялата истина?
Беше достатъчно добре запозната с работата на Патрик и знаеше, че това не е основание за провеждане на разпит. Особено когато става дума за баща на жертвата. Същевременно започна да се съмнява какъв е истинският мотив за днешното посещение на Никлас. Тя все пак беше не само приятелка на жена му, но и съпруга на полицая, който ръководеше разследването.
Шарлот я погледна объркано.
– Да, поне така каза. Но в същото време нещо...
– Да?
– Не зная, но ми се стори, че крие нещо. Сега, когато ме попита, го осъзнах. Но когато ми говореше за любовницата си, бях сляпа и глуха за всичко останало.
В гласа на Шарлот имаше толкова горчивина, че на Ерика ѝ се прииска да я прегърне и залюлее като малко бебе. Но подобна физическа близост пораждаше у нея чувство на неловкост и затова тя продължи да я милва нежно по гърба.
– Имаш ли някаква представа какви други причини може да има?
Дали само ѝ се стори, или лицето на приятелката ѝ наистина помръкна? Всичко се случи толкова бързо, че не можеше да е сигурна.
Шарлот ѝ отвърна незабавно и напълно уверено:
– Не, нямам представа за какво може да става дума.
След това замълча и отново отпи от чая. Вече се бе поуспокоила и дори не плачеше. Но лицето ѝ беше мрачно и отдалече личеше, че сърцето ѝ е разбито.
– Как всъщност се събрахте с Никлас? – попита Ерика, по-скоро от любопитство, отколкото за да я успокои.
Откакто беше дошла, Шарлот за първи път искрено се разсмя.
– Учехме в една и съща гимназия, той беше с една година по-голям. Всъщност по това време дори не го забелязвах, бях влюбена в негов приятел, но той ме хареса и започна да ме ухажва. Накрая се поддадох. Станахме гаджета и изкарахме месец или два, но после ми омръзна.
– Ти ли го остави?
– Какво чудно има, ще взема да се обидя.
Шарлот отново се засмя и Ерика прихна след нея.
– За съжаление, не издържах повече от няколко месеца. Една вечер отново се върнах при него и водовъртежът на любовта отново ме погълна. Изкарахме заедно цялото лято, след това той тръгна с приятели по барове. Когато се върна вкъщи, взе да ми говори небивалици, че уж приятелите му щели да ми разказват как бил изчезнал някъде миналата вечер. Истината била, че препил и заспал зад бара. По-късно обаче истината излезе наяве и тогава се разделихме за втори път. Бях благодарна, че ми се размина само с огорчение и сълзи. Никлас започна да сменя момичетата на Удевала като за последно. Дори не можеш да си представиш на какви истории се наслушах. Срам ме е да си призная, че понякога и аз се поддавах на желанията на плътта, но подобни преживявания винаги ми оставяха горчив привкус. Сега, като се замисля, може би щеше да е по-добре, ако с това всичко бе приключило и Никлас бе останал само една грешка на младостта, но въпреки че ненавиждах и него, и начина му на живот, не можах да прогоня спомена за него от съзнанието си. След няколко години се срещнахме случайно и останалото го знаеш. Би трябвало да зная в какво се забърквам, нали?