Майка му се ужаси, когато го видя какво върши. Опита се да ѝ обясни, че е искал само да усети смъртта, но тя, без да каже нито дума, го натика в колата и го закара на лекар. Макар че това не беше необходимо. При порязването толкова го заболя, че не посмя да се пореже дълбоко, и кръвта сама спря. Но майка му изпадна в истерия.
Морган не можеше да разбере защо нормалните хора толкова се боят от смъртта. Та нали смъртта, както и животът, е определено състояние на организма. Дори понякога му се струваше много по-примамлива от живота. Затова завиждаше на момичето. Тя вече знаеше отговора на загадката.
Ернст седеше пред Патрик с упорито изражение на лицето, старателно избягвайки да го погледне в очите, като се взираше в обувките си.
– Отговори ми най-сетне! – изкрещя Патрик. – Обадиха ли ти се от Гьотеборг във връзка с детската порнография?
– Да – мрачно изръмжа Ернст.
– И защо не ни информира за това?
Последва продължително мълчание.
– Ще повторя – заяви Патрик с тих, невещаещ нищо добро глас, – защо не ни докладва?
– Не ми се стори важно – отвърна Ернст уклончиво.
– Не му се сторило важно!
Гласът на Патрик режеше като нож, а юмрукът му се стовари върху бюрото с такава сила, че клавиатурата на компютъра подскочи.
– Така е – каза Ернст.
– И защо така?
– Ами бяхме затрупани с работа... А пък и ми се стори малко вероятно. Такива неща се случват обикновено в големите градове...
– Не говори глупости – прекъсна го Патрик с нескрито презрение.
Той така и не седна и стоеше, извисявайки се над Ернст. Гневът сякаш увеличи ръста му с десетина сантиметра.
– Много добре знаеш, че детската порнография не е свързана с местоположение. Има я навсякъде, дори и в малките градове. Затова престани да говориш глупости и кажи истината. Повярвай ми, ако е това, което си мисля, лошо ти се пише.
Ернст вдигна глава и погледна враждебно Патрик. Разбираше, че не може повече да го заблуждава.
– Просто ми се стори малко вероятно. Искам да кажа, познавам човека и не мисля, че би се занимавал с подобни неща. Затова реших, че ченгетата от Гьотеборг са се объркали и някой невинен ще опере пешкира заради тяхната грешка, ако докладвам. Сам знаеш как е – добави той и погледна злобно Патрик. – Вече ще е късно, ако се обадят и кажат нещо от сорта: „О, извинете, станала е грешка. Бяхме посочили един човек, но забравете за него“. А човекът вече е опозорен. Затова реших да изчакам и да видя какво ще стане.
– Да изчакаш и да видиш какво ще стане! – от ярост Патрик едва не започна да заеква.
– Ами да, мисля, че сам разбираш колко е невероятно. Всички знаят, че той е заслужил човек и работи много с младежите. Извършил е много добрини.
– Пет пари не давам за неговите добрини! Ако колегите от Гьотеборг се обаждат и казват, че са попаднали на името му във връзка с разследване на детска порнография, трябва да го проверим. Това ни е работата, по дяволите! Независимо дали сте първи приятели...
– Не сме първи приятели – промърмори Ернст.
– Или познати, или каквото и да било, това няма никакво значение. Не разбираш ли?! Нямаш право сам да вземаш решение какво ще разследваме и какво не, за да предпазиш някого, когото познаваш!
– Имам достатъчно дългогодишен опит, за да...
Ернст не успя да завърши изречението, защото Патрик го прекъсна.
– След толкова дългогодишен опит би трябвало да знаеш правилата! Ами когато името му се появи по делото за убийство? Поне тогава би трябвало да ти мине през ума, че е крайно време да ни информираш! А?
Ернст отново заби поглед в обувките си и дори не се опита да се защити. Патрик въздъхна и седна. Сключи ръце и строго погледна колегата си.
– Е, вече не можем да върнем нещата назад и след като сме получили сигнал от Гьотеборг, трябва да го извикаме на разпит. Дори току-що получихме разрешение за обиск. Моли Господ да не е надушил нещо и да е прикрил следите си. Мелберг е запознат със случая и сигурно ще поиска да говори с теб.
Ернст се изправи мълчаливо. Разбираше, че сигурно е извършил най-голямата грешка в кариерата си. А това означаваше много в неговия случай...
– Мамо, ако обещаеш да пазиш тайна, колко дълго трябва да удържиш на думата си?
– Не знам – отвърна Вероника. – Но щом е тайна, значи, трябва да я пазиш. Защо?
– Хммм – промърмори Фрида и започна да чертае с лъжичката кръгове върху киселото мляко.
– Недей да си играеш с храната – смъмри я Вероника, бършейки нервно кухненския плот. Но изведнъж застина с кърпата в ръка и се обърна към дъщеря си. – Защо ме питаш за това?