– Какво става тук?
Сама осъзна колко отчаяно е прозвучал гласът ѝ. Веднага щом хвана съпруга си за ръката, разбра, че не биваше да го прави. Арне замълча, извърна се към нея с безизразен поглед, вдигна ръка и я зашлеви. Обгърна ги зловеща тишина. Стояха неподвижни като три каменни статуи. След това тя видя като на забавен кадър как ръката на Никлас се отмята назад и пръстите му се свиват в юмрук, който се устремява към лицето на баща му. Звукът от удара разтърси безмълвната тишина и ги извади от вцепенението. Арне се хвана за бузата и изумен погледна сина си. След това тя видя как ръката на Никлас отново замахва и се стоварва върху лицето на Арне. А после той сякаш не можеше да се спре. Движеше се като робот, който нанасяше удар след удар. Ударите се сипеха върху Арне, а той като че ли не разбираше какво се случва. Накрая краката му се подкосиха и той се свлече на колене. Никлас дишаше тежко и учестено. Гледаше падналия си баща с кървящ нос. След това се обърна и избяга.
От този ден Арне ѝ забрани да произнася името на Никлас. Тогава синът им беше на седемнайсет години.
Аста слезе внимателно от стола с пердетата в ръка. Напоследък я обземаха тревожни мисли и сигурно неслучайно сега си спомни този ден. Смъртта на детето разтърси вътрешния ѝ мир и съживи забравеното през годините. В душата ѝ се загнезди съмнението колко много е загубила заради непримиримото упорство на Арне и пробуди спомени, които направиха живота ѝ още по-тежък. Дори самият факт, че посети сина си в поликлиниката, беше достатъчно красноречив – Аста вече не приемаше нищо за даденост. Може би Арне все пак невинаги е прав. Защо той трябва да взема всички решения, дори и тези, които засягат само нея. Тя има право сама да решава как да живее. Тези мисли я тревожеха и тя се опита да ги прогони и да ги остави за по-късно. Пердетата чакаха да бъдат изпрани.
Патрик решително почука на вратата. Беше важно да запази привидно спокойствие, но всъщност изпитваше само погнуса и горчив вкус в устата. Едва ли някое човешко същество можеше да падне по-ниско. Тези хора му бяха най-противни. Единствената му утеха беше, че зад решетките обикновено ги чака тежък живот. Педофилите са на дъното на затворническата йерархия и с тях се държат по подобаващ начин. И то с право.
Чу приближаващи стъпки и отстъпи назад. Мартин нервничеше до него, а зад тях стояха неколцина колеги от Удевала. Сред тях имаше експерти, притежаващи безценни за дадения случай знания – бяха компютърни специалисти.
Вратата се отвори и слабият Кай се изправи пред очите им. Както винаги беше облечен официално и Патрик си помисли дали изобщо има домашни дрехи. Той самият навличаше удобния анцуг и мекия пуловер веднага щом се върнеше вкъщи.
– Какво има пък сега? – Кай подаде глава и се намръщи, като видя двете полицейски коли на алеята пред къщата си. – Нима е необходимо целият квартал да разбере, че сте тук? Вещицата отсреща сигурно вече потрива доволно ръце. Ако имате да ме питате нещо, спокойно можехте да се обадите по телефона или да изпратите само един човек вместо цяла тълпа.
Патрик го погледна замислено, питайки се дали играе някакъв театър, или още не се е досетил, че са го разкрили. Макар че пред вратата стояха цяла група униформени. Е, скоро ще се разбере.
– Имаме заповед за обиск. Освен това бихме искали да ни последвате в управлението за разпит.
Патрик говореше официално, без да проявява емоциите, които го вълнуваха.
– Заповед за обиск, какво по дяволите? Какво ли е измислила вещицата пък сега? Ще ѝ...
Кай пристъпи напред и понечи да тръгне към къщата на съседите. Патрик вдигна предупредително ръка, а Мартин застана на пътя му.
– Това няма нищо общо с Лилиан Флорин. Имаме информация, че сте замесен в мрежа за детска порнография.
Кай се вцепени. На Патрик вече не му се струваше, че той се преструва. Кай наистина не подозираше, че това може да се случи.
– Ка-а-кво, каа-кво говорите? – взе да заеква той, опитвайки се да се съвземе.
Думите му прозвучаха неуверено и той сякаш се смали от преживения шок.
– Както вече казах, имаме заповед за обиск. Моля, да ме последвате в колата, за да продължим в спокойна обстановка разговора в участъка.
Вкусът на жлъч в устата караше Патрик непрекъснато да преглъща. Повече от всичко му се искаше да се нахвърли върху Кай, да го разтърси силно и да го попита как може да изпитва сексуално влечение към деца, към момчета, какво му липсва в отношенията с възрастните. Но всичко с времето си. Сега най-важното беше да открият доказателства.