— По-добре не говори такива неща — каза Чарлз Фрек. — За нея. Във всеки случай грам кока в момента струва поне сто долара. Кой би ги дал за такова нещо?
Барис с усилие удържа кихането си и обяви:
— Мога да извлека грам чист кокаин от вещества на стойност не повече от долар, ако не броя моя труд.
— Глупости.
— Ще ти направя демонстрация.
— Откъде ще ги вземеш тези вещества?
— От магазин „7–11“ — каза Барис и скочи развълнувано на крака, зарязвайки парчетата от сандвича си. — Плати сметката и ще ти покажа. Спретнал съм временна лаборатория в къщата, докато успея да си направя по-добра. Ще видиш как ще извлека грам кокаин от обикновени, разрешени от закона материали, купени свободно от магазин „7–11“ за по-малко от долар. Хайде!
Той тръгна по пътеката между масите. Гласът му беше настоятелен.
— Да бе — каза Чарлз, плати сметката и го последва. „Ама че е раздувка — помисли си той. — А може и да не е. С всичките тези химически експерименти, които прави, и с непрекъснатото взимане на книги от библиотеката… Може и да има нещо в това. А дали няма начин да се спечели нещо от тази работа? Да се изкарат някакви пари?“
Той се забърза след Барис, който вече вадеше ключовете от колата си, докато преминаваше покрай касата в пилотската си униформа.
Спряха на паркинга пред „7–11“, излязоха от колата и влязоха в магазина. Както винаги, пред щанда стоеше грамадно и тъпо на вид ченге и се правеше, че чете списание. Но Чарлз Фрек знаеше, че той всъщност оглежда внимателно всички влизащи, за да се убеди, че не възнамеряват да оберат магазина.
— Какво ще вземем оттук? — попита той Барис, който се разхождаше небрежно по пътеката между пирамидите от кутии с храна.
— Спрей „Соларкейн“ — отвърна Барис.
— Спрей против слънчево изгаряне? — Чарлз Фрек не можеше да повярва, че това се случва, но от друга страна — кой знае? Кой можеше да бъде сигурен? Той последва Барис до щанда. Този път Барис плати.
Купиха спрея „Соларкейн“, после минаха покрай полицая и се върнаха при колата. Барис потегли бързо от паркинга и продължи да натиска газта, без да обръща внимание на знаците за ограничение на скоростта, докато най-накрая спря пред къщата на Боб Арктър. Високата трева на двора отпред беше осеяна със стари вестници, които си лежаха там, където ги бе хвърлил пощальонът.
На излизане от колата Барис взе торбичка с багаж от задната седалка. Чарлз Фрек видя, че вътре има волтметър и други електроизмервателни уреди, както и поялник.
— За какво е това? — попита той.
— Имам да върша тежка и продължителна работа — каза Барис, мъкнейки багажа заедно с флакона „Соларкейн“ към входната врата. Той подаде ключа на Чарлз Фрек. — И вероятно няма да ми платят за нея. Както обикновено.
Чарлз Фрек отключи вратата и двамата влязоха в къщата. За тях веднага се лепнаха двете котки и кучето с мяукане и скимтене, надявайки се да получат нещо за ядене. Двамата с Барис внимателно ги избутаха встрани с крака.
Преди няколко седмици Барис беше оборудвал в ъгъла на кухнята чудна лаборатория от епруветки, бутилки и купчини от предмети, на вид без никаква стойност, които беше домъкнал от най-различни места. Чарлз Фрек знаеше, че Барис, по собствените му думи, вярваше не толкова в икономиите, колкото в находчивостта. „Трябва да си способен да използваш първото нещо, което ти попадне под ръка, за да постигнеш целите си — обичаше да проповядва Барис. — Кабърче, руло хартия, части от повредени или разглобени устройства…“ На Чарлз Фрек повечето предмети му изглеждаха като довлечени от плъхове.
Първото нещо, което направи Барис, беше да измъкне от купчината вехтории найлонова торбичка и да изпразни спрея вътре.
— Това не е истина — каза Чарлз Фрек. — Абсолютно не е истина!
— Знаеш ли какво правят съвсем съзнателно? — попита Барис жизнерадостно, докато работеше. — Смесват кокаина с масло, така че да не могат да бъдат разделени. Но познанията ми по химия ми позволяват да отделя кокаина от маслото.
Той посоли енергично тъмното слузесто вещество в торбичката. После го изля в стъклен буркан.
— Сега ще го замразя — обясни той, ухилвайки се. — Което ще накара кокаиновите кристали да се вдигнат на повърхността, тъй като са по-леки от въздуха. Исках да кажа, от маслото. И после ще направя финалната крачка, разбира се. Ще запазя в тайна каква е тя, но включва сложен процес на филтрация.