— В такъв случай ще вървя пеша — каза Арктър. Точно това искаше да направи. Не му се занимаваше повече с Барис и Лъкман. Трябваше да отиде пеша.
— Къде отиваш? — попита Лъкман.
— При Дона. — Беше почти невъзможно да стигне дотам пеша. Така че Барис и Лъкман нямаше да се лепнат за него. — Ще се видим по-късно, момчета.
— Моята кола… — опита се да продължи с оправданията Барис.
— Ако се опитам да карам твоята кола — прекъсна го Арктър, — ще натисна някое погрешно копче и ще излетя като самолет от търговската част на Лос Анджелис.
— Радвам се, че приемаш доводите ми — измънка Барис и Арктър затвори вратата.
Седнал пред холограмния куб на монитор 2, облеченият в калейдоскопния си костюм Фред наблюдаваше невъзмутимо как холограмата се променя непрекъснато пред очите му. В тайния апартамент седяха и други агенти, които наблюдаваха други холограми, излъчвани от други места, повечето на записи. Обаче Фред наблюдаваше случващото се в реално време. Разбира се, всичко се записваше, но той беше отложил преглеждането на натрупаните записи, за да види какво става в момента в разпадащата се — както се говореше — къща на Боб Арктър.
Насред холограмата — ярко изображение с висока резолюция — седяха Барис и Лъкман. Барис се бе разположил в най-хубавото кресло в гостната и се беше навел над лулата за хашиш, която сглобяваше от няколко дни. Той навиваше съсредоточено бяла лепенка около чашката на лулата. Лъкман седеше при масичката за кафе и не откъсваше поглед от телевизора, като същевременно вечеряше. На масата, до свития му огромен юмрук, стояха четири празни кутии от бира. Той се пресегна към петата, която още беше пълна, без да иска я събори и бирата се разля. Лъкман веднага сграбчи кутията и изруга. Барис вдигна поглед, направи подигравателен жест и отново се задълбочи в работата си.
Фред продължаваше да гледа.
— Шибана вечерна програма! — измуча Лъкман с пълна уста и изведнъж изпусна лъжицата си, скочи на крака и тръгна към Барис, олюлявайки се. Размахваше ръце, без да казва нищо, устата му беше отворена и полусдъвканата храна се сипеше върху дрехите му и върху пода. Котките веднага се хвърлиха радостно натам.
Барис прекъсна работата си над лулата и погледна нещастния Лъкман, който издаваше ужасни звуци, помете с едната си ръка всичките кутии с бира и храната от масата върху пода. Котките избягаха уплашено. Барис продължаваше да го гледа, без да помръдва. Лъкман направи няколко несигурни крачки към кухнята. Ужасеният Фред погледна към другия монитор и видя как той опипва рафтовете в полумрака, търсейки чаша, как пуска чешмата и си сипва вода. Фред върна поглед на монитор 2, където Барис спокойно продължаваше да намотава лепенки около чашката на лулата, без да вдига глава.
От високоговорителите се носеха сърцераздирателни звуци на агония и дрънчене на падащи съдове — Лъкман събаряше на земята каквото му попадне — тенджери, тигани и чинии, в опит да привлече вниманието на Барис. Барис не обръщаше внимание на шума и продължаваше методично да работи, без да поглежда към кухнята.
През това време на монитор 1 Лъкман падна на земята — не постепенно, на колене, а от раз, с глух удар, разперил ръце. Барис продължаваше да намотава лепенки около чашката на лулата, но сега крайчетата на устните му се изкривиха в лека злорада усмивка.
Шокиран, Фред се изправи на крака и продължи да гледа, едновременно възбуден и парализиран. Пресегна се към телефона до монитора, за да се обади на полицията, но се отказа и продължи да гледа.
Лъкман лежа неподвижно на пода в кухнята няколко минути, докато Барис продължаваше да намотава лепенки около чашката на лулата си като старица, която плете нещо. През цялото време се усмихваше и даже леко се поклащаше. После изведнъж хвърли лулата настрана, изправи се и погледна през отворената кухненска врата към Лъкман и нападалите тенджери и счупените чаши и чинии около него. Внезапно лицето му се изкриви от престорен ужас. Той свали слънчевите си очила, очите му се ококориха гротескно, плесна безпомощно с ръце, започна да се суети уплашено, после се затича към Лъкман, спря на няколко крачки от него и се върна обратно, дишайки тежко.
„Влиза в ролята си — осъзна Фред. — Прави се, че сега го открива и изпада в паника. Сякаш току-що е излязъл на сцената.“
На монитор 2 Барис се суетеше задъхан, с почервеняло лице. Хвърли се към телефона, залитна, вдигна слушалката и я изпусна, после пак я вдигна с треперещи пръсти… „Току-що е открил, че Лъкман е сам в кухнята и се е задушил смъртоносно с парче храна — помисли си Фред, — и не е имало кой да го чуе и да му помогне. И сега Барис отчаяно се опитва да извика помощ. Но е твърде късно.“