— Аз ли? — изненада се той.
— Да — изрече Дона невъзмутимо.
— О, Господи — възкликна той. Не знаеше какво да каже. Особено при положение, че Дона никога не грешеше.
— Хей — каза тя ентусиазирано, — ще ме заведеш ли на рок концерт? На стадиона в Анахайм другата седмица? Ще ме заведеш ли?
— То се знае — изрече той машинално. И в следващия момент осъзна какво се е случило — Дона го моли да излязат заедно.
— Ооо, разбира се! — възкликна радостно. Животът отново се връщаше в него. Малкото чернокосо момиче, което толкова много обичаше, пак го беше накарало да се почувства жив. — Кой ден точно?
— Неделя следобед. Смятам да взема от оня, тъмния хашиш и да се надрусам здравата. На никой няма да му направи впечатление, там ще има хиляди наркомани. — Тя изгледа Арктър критично. — Но ти се облечи по-спретнато, да не вземеш да дойдеш с онези смешни дрехи, които носиш понякога! Искам да кажа…
Тонът й се смекчи.
— Просто искам да изглеждаш по-привлекателно. Защото ти си привлекателен.
— Добре — каза той, очарован.
— Да отидем у нас — каза тя, докато се носеха в нощта с малката й кола. — Ще ми дадеш парите и аз ще ти дам хапчетата, а после може да вземем по няколко, да се отпуснем и да им се насладим. А ако купиш и уиски, може и да се напием.
— О, прекрасно! — възкликна той искрено.
— Това, което наистина ми се прави тази вечер — каза Дона, когато наближиха къщата й, — е да отидем на автокино. Купих вестник и проверих какви са прожекциите, но никъде нямаше нищо интересно, с изключение на автокиното в Торънс, но там прожекцията вече е започнала. В пет и половина. Лоша работа.
Той погледна часовника си.
— Значи сме го изпуснали…
— Не, все още можем да хванем по-голямата част от него. — Тя му се усмихна топло, докато паркираше и спираше колата. — Там дават всичките единайсет серии на „Планетата на маймуните“. От седем и половина вечерта до осем сутринта утре. Оттам ще отида направо на работа, така че сега трябва да се преоблека. Ще си седим там, ще си гледаме филмите и ще пием уиски цяла нощ. Как ти се струва?
Тя го гледаше с надежда.
— Цялата нощ… — повтори той.
— Да, да, да! — Дона изскочи от колата и премина от неговата страна, за да му помогне да отвори малката врата. — Кога си гледал за последен път всички серии на „Планетата на маймуните“? Аз гледах повечето в началото на годината, но се разболях и изпуснах последните няколко. Отрових се от хамбургер, който си купих там, в автокиното. Много се разстроих, защото изпуснах последната серия, в която дават, че всички известни личности от историята, като Линкълн и Нерон, са тайни агенти на маймуните и манипулират човешката история от самото начало. Ето защо сега ми се ходи толкова много на този филм.
Докато крачеха към входната й врата, тя говореше по-тихо.
— Следващия път, когато отидох на автокино след като ме отровиха с оня хамбургер, пуснах в автомата прегъната монета. После направих същото с още няколко автомата, за по-сигурно. А след това аз и Лари Талинг — нали помниш Лари, тогава ходех с него? — сгънахме цяла шепа петнайсетцентови и четвъртдоларови монети на неговото менгеме с помощта на голям гаечен ключ. И ги наслагахме във всички автомати на същата фирма, които успяхме да намерим.
Тя отключи входната врата на къщата си бавно и с усилие, под мъждивото улично осветление.
— Не е добра идея човек да се опитва да те прецака, Дона — каза той, когато влязоха в малкия й спретнат апартамент.
— Не стъпвай на мъхестия килим — каза Дона.
— А къде да стъпя тогава?
— Стой си там, или стъпвай върху вестниците.
— Дона…
— Сега не се опитвай да ми обясняваш, че не можеш да стъпваш върху вестниците. Знаеш ли колко ми струваше този килим?
Тя се спря и започна да разкопчава якето си.
— Пестеливост — каза той, сваляйки своето палто. — Пестеливостта на френските селяни. Някога изхвърляла ли си нещо? Пазиш ли си парчетата връв, които са прекалено къси, за да…
— Някой ден — прекъсна го Дона, докато отмяташе назад дългата си черна коса при свалянето на коженото си яке, — ще се омъжа и ще ми трябват всички неща, които съм запазила. Когато се ожениш, имаш нужда от всичко, което ти попадне. Например голямото огледало, което видяхме в двора, до вратата. Трима човека изгубихме цял час, докато го прехвърлим през оградата. Някой ден…
— Каква част от нещата, които имаш, си купила — попита той, — и каква част си откраднала?
— Купила? — погледна го тя неуверено. — Какво имаш предвид под „купила“?