— Няма повече — изрече тя. Усмивката й бавно се стопи.
— Какво не е наред? — попита той.
— Нищо.
Тя поклати глава и това беше всичко.
— Може ли да те прегърна? — попита той. — Искам да те подържа в обятията си. Да те притисна в прегръдката си. Може ли?
Дона отвори широко своите тъмни, разфокусирани, уморени очи.
— Не — отговори тя. — Прекалено противен си.
— Какво? — попита той.
— Не! — каза тя, още по-рязко. — Аз смъркам много кокаин. Трябва да съм изключително предпазлива, защото смъркам много кокаин.
— Противен! — повтори той вбесено. — Майната ти, Дона!
— Просто остави тялото ми на мира — изрече тя, без да откъсва поглед от него.
— Разбира се — отвърна той. — Разбира се.
Той се изправи и отстъпи назад.
— Може да си сигурна в това.
Прииска му се да отиде в колата си, да вземе пистолета от жабката и да го изпразни в лицето й, да пръсне черепа и очите й на парчета. После всичко отмина, тази омраза и злоба, причинени от хашиша.
— Мамка му — изрече той тъжно.
— Не обичам хората да опипват тялото ми — каза Дона. — Трябва да бъда нащрек, защото смъркам много кокаин. Планирала съм някой ден да мина през канадската граница с четири фунта кокаин във влагалището си. Ще им кажа: „Аз съм католичка и девственица“. Къде отиваш?
Сега беше разтревожена. Надигна се.
— Тръгвам си — отвърна той.
— Твоята кола си е пред къщата ти. Ще те закарам. — Момичето се изправи с усилие, раздърпана, объркана и полузаспала. Тръгна към шкафа, за да вземе коженото си яке. — Ще те закарам вкъщи. Но нали разбираш защо трябва да пазя влагалището си. Четири фунта кокаин струват…
— Няма да стане, мамка му — прекъсна я той. — Ти си толкова друсана, че няма да изминеш и десет фута с колата. И не даваш на никого да кара шибания ти малък скейтборд.
Тя се обърна към него и закрещя вбесено:
— Това е, защото никой друг не може да кара колата ми, мамка му! Никой не може да се оправя с нея, особено пък мъжете! С карането и с всичко останало! Дръж си ръцете далече от моята…
А после той се озова някъде навън в тъмнината, скиташе безцелно, без палтото си, в непозната част на града. С него нямаше никой. „Абсолютно сам, мамка му“ — помисли си той и в този момент чу бързащата подире му Дона, опитваща се да го настигне. Задъхваше се, защото беше пушила прекалено много марихуана и хашиш през последните дни и белите й дробове вероятно бяха пълни с катран. Той се спря, без да се обръща, и зачака. Чувстваше се наистина зле.
Когато доближи Арктър, Дона забави ход. Дишаше тежко.
— Ужасно съжалявам, че те обидих. С това, което казах. Не исках.
— Да бе — отвърна той. — „Прекалено противен“!
— Понякога, когато работя цял ден и съм страшно, страшно уморена, първата доза, която взема, просто ме зашеметява. Искаш ли да се върнем? Или? Искаш ли да отидем в автокиното? А за уискито какво ще кажеш? Аз не мога да го купя… Не искат да ми го продават. — Тя замълча за миг, и добави: — Непълнолетна съм, нали разбираш…
— Е, добре — каза той. Двамата се върнаха в къщата й.
— Хашиша си го бива, нали? — попита Дона.
— Това е черен лепкав хашиш, което означава, че е напоен с алкалоиди на опиум. Това, което пушиш, не е хашиш, а опиум, разбираш ли? — Той се спря. Гласът му кънтеше в ушите му. — Не вземаш хашиш, скъпа. Вземаш опиум, а това означава пристрастяване за цял живот с цената на… Колко струва сега фунт от този „хашиш“? И ти ще пушиш, и ще се скапваш все повече и повече, и няма да можеш да караш колата си, и няма да издържаш, без да се дрогираш всяка сутрин преди работа…
— Вече не мога — каза Дона. — Друсам се, преди да отида на работа. Както и на обед, а и веднага щом се прибера. Ето защо пласирам дрога — за да мога да си купувам хашиша. Хашишът е страхотен. Хашишът си е хашиш.
— Опиум — повтори той. — Колко струва хашишът сега?
— Около десет хиляди долара за паунд — отговори Дона. — Хубавият хашиш.
— Господи! Почти като хероина.
— Никога не съм се инжектирала. Не съм го правила, няма и да го направя. Човек издържа шест месеца, след като започнеш да си инжектираш нещо, независимо какво. Дори вода от чешмата. Пристрастяваш се…
— Ти си пристрастена!
— Всички ние сме пристрастени. Ти гълташ Субстанцията С. Е? Каква е разликата? Аз съм щастлива. Ти не си ли щастлив? Всяка вечер, когато се прибера вкъщи, пуша висококачествен хашиш… Това си е моят начин да ми е хубаво. Не се опитвай да ме променяш. Никога не се опитвай да ме променяш. Нито мен, нито навиците ми. Аз съм, каквато съм. Пуша хашиш. Това е моят живот.
— Виждала ли си снимки на стари пушачи на опиум? Като едно време в Китай. Или на какво започват да приличат с течение на времето пушачите на хашиш в Индия в наши дни?