И онзи път Фред вероятно почти щеше да си го получи с парчетата от отровните гъби. Той насмалко нямаше да се сети за това тук, в този таен апартамент, докато гледаше холозаписите. Но се досети.
Сега Фред има шанс. Но не много голям.
„Каква откачена проклета работа имам! Но ако аз не върша това, ще го вършат други и могат да оплескат всичко. Може да ги арестуват — да арестуват Арктър. Може да му подхвърлят наркотици и да го приберат. Ако някой трябва да наблюдава тази къща, най-добре е да съм аз, въпреки неудобствата. Струва си усилията, дори само защото по този начин ще защитя останалите от шибания смахнат Барис.
И ако някой друг офицер наблюдава действията на Барис и види същото, което аз виждам, сигурно ще решат, че Арктър е най-големият наркоман на Западното крайбрежие на Щатите и ще поръчат — Господи! — тайно убийство. От нашите специални части. Някакви момчета в черно, които ще повикат от Източното крайбрежие, които пристъпват безшумно и носят пушки с оптически мерник с обхват в инфрачервения спектър и специални куршуми. Тези момчета получават заплатите си само от банкомати и хвърлят жребий помежду си, за да видят кой ще е следващият президент на Съединените щати. Господи, та те могат да стрелят отдолу към прелитащ самолет. И го правят да изглежда така, сякаш двигателят е засмукал ято птици. Тези специални куршуми оставят следи от перушина в останките на двигателя, защото ги тъпчат с пера. Защо на мен ми се случва такова нещо, мамка му!
Ужасно е дори да си мисля за това. Не за Арктър като заподозрян, а за Арктър като… мишена. Ще продължа да го наблюдавам. Фред трябва и занапред да изпълнява задълженията си, така ще е много по-добре. Мога да редактирам записите, да ги интерпретирам, да убедя полицията да изчака, докато се намерят доказателства и така нататък…“
При тази мисъл той остави чашата и излезе от банята на тайния апартамент.
— Изглеждаш съсипан — каза му единият от калейдоскопните костюми.
— Да — каза Фред, — случи ми се нещо забавно на път за гроба.
Той видя в ума си картината на ултразвуков излъчвател, от който излиза плътен сноп лъчи, причиняващи на четирийсет и девет годишен окръжен прокурор фатално спиране на сърдечната дейност, точно когато се готви да възобнови делото за ужасно и много нашумяло политическо убийство в щата Калифорния.
— Почти бях отишъл там — каза той на глас.
— Почти си е почти — отвърна калейдоскопният костюм. — Не е като да отидеш наистина.
— Да — каза Фред. — Да. Така е.
— Сядай — каза калейдоскопният костюм — и продължавай да работиш, или за теб не е петък, а просто ден за общественополезен труд?
— Можеш ли да си представиш тази работа, включена в списък на професиите, изискващи професионална квалификация… — започна Фред, но на другите два калейдоскопни костюма не им беше интересно, всъщност те дори не го слушаха. Така че той седна на мястото си и запали цигара. И включи холомониторите отново.
„Това, което трябва да направя — каза си Фред, — е веднага да изляза на улицата, докато не съм се разколебал, да отида по най-бързия начин при Барис и да го застрелям.
При изпълнение на служебния си дълг.
Ще му кажа, че съм закъсал, и ще му предложа долар, ако ми даде от неговата трева. И когато ми даде тревата, ще го арестувам, ще го натоваря в колата си и ще го откарам някъде на магистралата. Там ще го заплаша с пистолета и ще го изхвърля под гумите на някой камион. После мога да кажа, че се е опитал да избяга и е скочил от колата. Такива работи се случват постоянно.
Защото, ако не го направя, вече няма да мога да ям или да пия нищо в къщата, както и Лъкман, Дона и Фрек. Или пък всички ние ще се изтровим с гъбите, а после Барис ще разправя как сме отишли заедно в гората да ги берем и той се опитал да ни предупреди, но ние не сме го послушали, защото не сме учили в колежа.
Дори и съдебните психиатри да установят, че е абсолютно побъркан и да го приберат някъде завинаги, някой вече ще е умрял. Например Дона. Възможно е да намине случайно някой ден, когато се е надрусала с хашиш, за да види дали съм там и къде са пролетните цветя, които й обещах, а Барис ще й предложи чаша плодово желе, което сам е приготвил, и след десет дни тя ще се мята в агония в интензивното отделение в болницата и никой няма да може да й помогне.
Ако стане така, ще го потопя в «Драно», във вана с горещо «Драно», и ще го държа там, докато останат само костите му, а после ще ги изпратя на майка му или на децата му, ако има такива, а ако няма, просто ще хвърля кокаляците на уличните кучета. Но това младо момиче ще бъде отмъстено.“