Представи си как пита другите два калейдоскопни костюма: „Извинявайте, откъде мога да си купя стофунтова кутия с «Драно» по това време на нощта?“
„Изтощен съм“ — помисли си той и завъртя холоекраните така, че вече да не привличат вниманието на останалите калейдоскопни костюми в стаята.
На монитор 2 Барис говореше на Лъкман, който се олюляваше при входната врата, мъртвопиян.
— Много хора в САЩ са пристрастени към алкохола — обясняваше Барис, докато Лъкман се опитваше да намери вратата на спалнята си. — Повече, отколкото към останалите видове наркотици. И мозъчните увреждания от алкохола, както и уврежданията на черния дроб…
Лъкман се скри в стаята, без дори да забележи присъствието му.
„Пожелавам му късмет — помисли си Фред. — Макар че късметът трудно ще му помогне срещу този мръсник. Но сега и Фред е тук. Макар че единственото, което може да направи Фред, е да гледа безучастно какво се случва. Освен ако не превъртя холозаписите назад. Тогава ще бъда там пръв, преди Барис! Преди да извърши нещата, които е решил да направи. Всъщност ако стигна пръв, той няма да може да направи нищо.“
В този момент другата половина на мозъка му се разкри пред него и му заговори спокойно.
— Начинът да се успокои ключарят — посъветва го тя — е да отидеш утре рано сутринта до Харбър, да му платиш двайсет долара и да си вземеш чека. Направи първо това, преди да предприемеш каквото и да било друго. А после ще се заемеш и с по-важните неща. Нали?
„Да — помисли си Фред. — Това ще ме извади от черния списък. С него трябва да започна.“
Под претекст, че трябва да приключва работния си ден тук, той превъртя записа напред на бързи обороти, докато броячът не показа, че е стигнал до нощта, когато вече всички спяха.
Не се виждаха никакви светлини, камерите работеха в инфрачервения обхват. Лъкман лежеше в леглото си в своята стая, Барис също беше в леглото в стаята си. Арктър лежеше до момичето, и двамата спяха.
„Да видим сега има ли нещо за нея — помисли си Фред. — Тя е с досие при нас като хероинов наркоман, освен това за измами и разпространение на наркотици. Абсолютен аутсайдер.“
— Поне не си длъжен да наблюдаваш обекта, докато прави секс — обади се единият от калейдоскопните костюми на минаване зад гърба му.
— Това е успокояващо — отвърна Фред, гледайки стоически двете спящи фигури в леглото. Мислите му бяха насочени към ключаря и към това, че трябва да отиде при него. — Винаги ми е много неприятно…
— Приятно е да го правиш — съгласи се калейдоскопният костюм, — но не е особено приятно да го гледаш.
„Арктър е заспал — помисли си Фред. — Както и проститутката. Е, мисля, че скоро мога да си тръгвам. Те със сигурност ще правят секс, като се събудят, но това не ме интересува.“
Обаче продължи да наблюдава. „Гледката на спящия Боб Арктър — помисли си Фред. — Отново и отново, час след час…“
И тогава забеляза нещо, което не беше видял до момента. „Момичето на леглото, което е под завивките с Боб Арктър, не може да е никоя друга, освен Дона Хоторн! — помисли си той. — Но това е невъзможно!“
Пресегна се и спря записа. Превъртя го назад и пак го пусна. Боб Арктър с някакво момиче, но не с Дона! Това беше наркоманката Кони! Тя лежеше до Арктър и двамата спяха.
А после пред погледа на Фред острите черти на лицето на Кони се стопиха като восък и се появи лицето на Дона Хоторн.
Той спря пак записа. Беше объркан. „Нищо не разбирам — помисли си. — Това е… Как му викаха? Някакво проклето разтапяне! Технология от киното. Мамка му, какво става? Някакъв трик за телевизионно предаване? С режисьор, любител на специалните визуални ефекти?“
Той превъртя отново записа назад и пак го пусна. Когато стигна до момента, в който чертите на лицето на Кони започват да се променят, той спря излъчването на записа и увеличи холограмата.
Осемте куба изчезнаха, заменени от един по-голям. Обикновена нощна сцена — спящият Боб Арктър и неподвижното момиче до него.
Фред стана от креслото и пристъпи вътре в холограмата, в триизмерното изображение. Приближи се до леглото и се наведе над лицето на момичето, за да го разгледа отблизо.
Беше уловил точно момента на промяната. Лицето на момичето беше все още наполовина лицето на Кони, но беше станало и наполовина лицето на Дона. „По-добре да изпратя записа в лабораторията — помисли си той. — Там ще бъде проучен от експерти. Може би е фалшифициран. Но от кого?“
Излезе от куба на холограмата, затвори го и възстанови осемте малки куба. Седна и се замисли.
„Някой е фалшифицирал записа. Наложил е лицето на Дона върху лицето на Кони. Изфабрикувал е доказателство, че Арктър спи с Дона. Защо? Всеки добър техник може да направи това и с аудиозаписите, и с видеозаписите, а сега вече и с холозаписите. Не е проста работа, разбира се, но все пак… В такъв случай няма проблем да се покаже Арктър в леглото с момиче, което никога не е било там и никога няма да бъде, но присъства в записа.