Обаче го бяха измамили. Таблетките не бяха барбитурати, както му бяха казали. Те бяха някакъв вид халюциноген, какъвто той никога по-рано не беше опитвал, вероятно новопоявила се смес. Вместо да заспи и да умре спокойно от задушаване, Чарлз Фрек започна да халюцинира. „Е — помисли си философски той, — такъв е целият ми живот. Винаги прецакан.“
Налагаше се да се примири с факта — като се имаше предвид колко таблетки бе погълнал, — че го очаква поредица от видения.
В следващия миг забеляза дошло от друго измерение същество, което стоеше до леглото и го гледаше с неодобрение.
Съществото беше високо осем фута и имаше множество очи навсякъде по тялото си. Носеше много модерни, скъпи дрехи и държеше огромен свитък.
— Сигурно се готвиш да прочетеш греховете ми? — предположи Чарлз Фрек.
Съществото кимна и разтвори свитъка.
— И това сигурно ще отнеме сто хиляди часа? — попита легналият безпомощно на леглото си Фрек.
Съществото от друго измерение го изгледа с множеството си очи и отвърна:
— Ние напуснахме нормалната вселена. Такива обикновени човешки понятия като „пространство“ и „време“ тук нямат смисъл. Сега си възнесен в трансцендентната област. Ще ти четем греховете непрекъснато, на смени, вечно. Списъкът е безкраен.
„Трябва да купуваш само от дилър, който ти е познат!“ — помисли си Чарлз Фрек и му се прииска да си върне обратно последния половин час от живота си.
Хиляда години по-късно той все още лежеше на леглото си с книгата на Айн Ранд и писмото до „Ексън“ на гърдите си и слушаше как четат списъка на греховете му. Бяха стигнали до първи клас, когато е бил на шест години.
Десет хиляди години по-късно бяха стигнали до шести клас. Годината, в която откри мастурбирането.
Той затвори очи, но продължи да вижда многоокото осемфутово създание, което продължаваше да чете своя свитък.
— Следващият… — казваше то.
„Поне опитах хубаво вино“ — помисли си Чарлз Фрек.
12
Два дни по-късно Фред озадачено гледаше записа от холокамера 3, където обектът на наблюдението му Робърт Арктър извади от рафта с книгите в гостната му някакъв том, очевидно случайно избран. „Дали отзад не са скрити наркотици? — зачуди се Фред и увеличи изображението. — Или в книгата е записан някой телефонен номер или адрес?“ Виждаше, че Арктър не е извадил книгата, за да я чете — той току-що бе влязъл в къщата и дори още не беше свалил палтото си. Изглеждаше странно — едновременно напрегнат и отчаян.
Уголеменото изображение на записа показваше отворената книга — на страницата имаше цветна снимка на мъж, захапал дясната гърда на партньорката си. И двамата бяха голи. Жената очевидно изпитваше оргазъм — очите й бяха полузатворени, а устата — отворена в беззвучен стон. „Може би Арктър си пада по такива неща“ — помисли си Фред, докато гледаше. Но Арктър не обърна никакво внимание на снимката. Вместо това той изрецитира със скърцащ глас някакъв загадъчен текст, част от който беше на немски, очевидно за да обърка някой, който го подслушва. „Може би си мисли, че съквартирантите му са някъде в къщата и иска да ги подмами да издадат присъствието си“ — предположи Фред.
Никой не се появи. Фред знаеше от продължителното наблюдение на холозаписите, че Лъкман се е надрусал със смес от „червени“ и Субстанцията С и е изгубил съзнание в стаята си, напълно облечен, на няколко крачки от леглото си. Барис беше излязъл отдавна.
„Какво прави Арктър? — зачуди се Фред и си отбеляза номера на записа. — Той започва да се държи все по-странно. Сега разбирам какво е имал предвид информаторът, който се обади да докладва за него.
А дали изреченията, които Арктър изрече, не са гласова команда към някакво електронно устройство, което той е монтирал в къщата? Включва го или го изключва. Може би то създава защитно поле против холокамерите?“
Но Фред се съмняваше, че е така. Съмняваше се, че това по някакъв начин е рационално, целесъобразно или смислено за Арктър.
„Момчето е откачило — помисли си той. — Наистина. Откакто намери прецакания си цефскоп… Или поточно от деня, в който се върна с повредената кола, която едва не го уби — оттогава не е на себе си. Донякъде и преди това не беше съвсем наред, но всичко се влоши особено след «деня на кучешките лайна», както го нарича Арктър.“
Всъщност Фред не можеше да вини Арктър.